Проектът за нов Изборен кодекс е готов, а днес бе сформиран Общественият съвет към Временната комисия за изработване на нов Изборен кодекс, предаде БГНЕС.
Имената на неговите членове бяха обявени от председателя на временната комисия - зам.-председателят на НС и депутат от ПГ на КБ Мая Манолова, по време на заседание на комисията.
Сред тях са проф. Емилия Друмева, Лили Христова от Сдружението на българските общини, проф. Валери Димитров, Гриша Камбуров- от Българския медиен съюз, Ивайло Цонев- от Европейско общество за защита на човешките права, проф. Михаил Константинов, Стефан Манов- от Временните обществени съвети на българите в чужбина, политологът Владимир Брезоев и др., общо 24 души. На свое специално заседание те ще изберат и свой председател.
Омбудсманът е отказал участие в Обществения експертен съвет към комисията.
Досега, след проведените 8 заседания на комисията и публични обсъждания с участието на НПО и експерти, както и представители на институции, през месец август работната група е подготвила текстовете за нов Изборен кодекс, обясни Мая Манолова. Тези текстове са основа за обсъждания и база за гласуване на проекта. Те нямат никаква санкция, нито партийна, нито институционална, посочи тя. Включени са възловите предложения за новите изборни правила. Членовете на Обществения съвет до следващото заседание могат да направят своите бележки по проекта.
В текстовете на проекта за нов Изборен кодекс се предлага пропорционална система с преференции за вота, има и вариант за смесена система, каквото е предложението на проф. Михаил Константинов, каза Мая Манолова.
Предлага се въвеждането на машинно гласуване, което няма да стане изведнъж, а постепенно.
На предстоящите европейски избори на 18 май 2014 г. може като първа стъпка да се гласува машинно в определени избирателни секции в градове с над 20 000 или 30 000 избиратели.
Бюлетините ще са интегрални, с преференции и ще имат допълнителна защита - ще бъдат номерирани абсолютно всички бюлетини. Това ще е достатъчна гаранция и контрол върху тях. Въпросният номер ще бъде отстранен от бюлетината, преди тя да бъде пусната в урната, но това е въпрос на техническо решение, което също ще се дискутира.
Най-накрая предлагаме да се мине към професионална експертна изборна комисия - да има публично обсъждане и изслушване на кандидатите. По темата с регистрацията на участниците в изборите и постигане на равнопоставеност - предлагаме Инициативните комитети да не внасят депозит, да има възможност за безплатно представяне на кандидатите в обществените медии, такава да има и за частните медии.
Могат да бъдат осигурени медийни пакети в медиите на стойност 30 000-40 000 лв., за да могат кандидати и партии с малки финансови възможности да представят платформите си в частните медии. По идеята за граждански листи - да, има сериозен скептицизъм към тази идея, която обаче се споделя от редица граждански организации, тя също фигурира като текст в Изборния кодекс и ще бъде дискутирана. Ще има множество облекчения при гласуването на българите в чужбина. Даваме роля на организаторите на българите зад граница, които ще подпомагат изборния процес на нашите сънародници.
Готови сме и с текстовете за отделните видове избори, които ще бъдат раздадени като текст на заседанието на комисията следващия четвъртък, съобщи Мая Манолова.
До 10 октомври т.г. се надявам да приключим работата по изготвяне на проекта за Изборен кодекс, към която дата изтича тримесечния срок на действие на комисията, уточни тя.
Запозната съм с принципите на първата част на проекта, който представяме и имам положително отношение към него, заяви проф. Емилия Друмева, член на Обществения съвет, която дълги години е работила като парламентарен юрист. Тя поздрави авторите на текста за нов Изборен кодекс.
Това е трудна задача, защото проекта трябва да създаде принципна уредба и да покрие обществени отношение, които принадлежат към цял клон в засега действащата система, а именно изборното право, продължи проф. Друмева. Втората задача е в конкретиката- сегашният проект събра в едно цяло всички избори, които се провеждат в страната. Тя припомни, че редица текстове от Изборния кодекс, приет през 2011 г. бяха оспорени от КС, за да подчертае колко е трудна тази материя.
Цецка Цачева поиска от председателя на комисията за нов Изборен кодекс да каже по какъв начин са приемани предложените текстове и кой ги е писал.
Мая Манолова й обясни как е работила комисията досега.
Това е чернова, това е вариант нашата работа да стане по-ефективна, каза тя. Ако искате може да напишете изцяло нов вариант на Изборен кодекс, който също ще разгледаме, обърна се Манолова към Цачева. Спокойно, ще имате възможност да се изявите, днес е едва вторият ви работен ден като член на тази комисия, припомни й тя.
Аз не приемам преди началото на новия политически сезон да обявите, че сте работили цяло лято, за да го представите, защото това е колективен труд, отвърна Цачева.
Предлагам да насочите своята енергия не към безплодни дебати, а към конкретни предложения, заяви Манолова.
Идеята за 100% мажоритарна система няма подкрепа в това НС
заяви още зам.-председателят на НС и депутат от ПГ на КБ.
Изцяло мажоритарна система за изборите като вариант не бе възприета от членовете на тази комисия и няма подкрепа от парламентарните сили в 42 НС, затова не сме разписали текстове за такъв вид избори, каза още по време на заседанието Мая Манолова.
От множеството неправителствени организации, повече от 10, които дадоха своите предложения, привържениците на изцяло мажоритарна система са много малко, добави Манолова. Нагласите дотук от КБ и от ГЕРБ, и от ДПС, и от Атака по-скоро клонят към смесена избирателна система - пропорционална и мажоритарна или за пропорционална с преференции, на практика няма привърженици за 100 % мажоритарна система, посочи Манолова.
Това е обективната истина, това са фактите, заключи тя по темата.
