"Радва ме, че ние вече говорим за олигархия, дали беше така преди 2-3 години, дали говорихме преди 2-3 г. къде са държавните пари, как се управляват?". Toвa каза държавният глава Росен Плевнелиев на финала на третата дискусия от инициативата "Диалог с гражданите на тема: "Какво бъдеще за българските медии?".
"Тук сме, за да си кажем проблемите и това е малка част от началото на решаването им. Аз съм с вас тук, на ваша страна и сме честни пред нацията - за мен е важен този дебат, защото той ще остане в много от опорните точки на много институции, продължи Плевнелиев. Мога и аз като президент да вкарам добрите инициативи от днес в опорните точки в работата на правителството. В месеца на политическите консултации президентът ще извика политическите сили да ги попита: какви са вашите приоритети за другата година? А можем ли да помислим за закон за допълнителни правила. Аз не страдам от ниско самочувствие, за да си посипвам главата с пепел - страдам, когато ниското самочувствие ни отклонява от целта. Само заедно можем да свършим работата", каза президентът.
Трябват ни правилният приоритет, идеи, решения, мотивацията на всеки от нас, работещи институции, подчерта президентът. И каква е разликата между парите на българските и на европейските данъкоплатци, та ние сме едно цяло, обясни президентът. Ние имаме много приятели в Европа, членове сме на най-достойното семейство на европейските народи. Това означава обаче, че и ние трябва да се считаме достойни за това членство, отбеляза президентът. Липсва откритостта да посочим цифрите и фактите, каза Плевнелиев и обясни, че се притеснявал, че днес един министър е казал, че Тодор Живков е бил мъдър човек.
Дали посочихме истината за тоталитарния режим, за неговите тайни служби, дали можем да направим честния дебат? Какъв беше Тодор Живков - за мен той беше един голям лъжец,
той лъжеше народа 45 г., подчерта Плевнелиев. Казвам това не за да разделям нацията, истината не може да ни разделя, историята трябва да я знаем такава, каквато е. Радвам се, че се постави въпросът и за престъпните комунистически родове, посочи Плевнелиев. Защо не се обадихте да попитате държавния глава какъв е неговият баща и каква е неговата майка, запита той журналистите. Баща ми е учител по литература, майка ми е учителка по математика, сам си отговори той. Ето, две години чакам някой да ми зададе въпроса за снимката с Бойко Борисов от нощта, когато бях избран за държавен глава. Да ме попитате какво се случи тогава - дали Бойко Борисов Ви дърпа ушите? Истината е, че той просто ми бръкна в окото - искаше да посочи къде да седне Симеон Дянков и ме удари в окото, това е истината, обясни президентът.
Ето за къщата, не от две, от четири години къщата е в моята данъчна декларация, защо не ме попитахте каква е истината? А една счупена, ръждясала лодка, боядисана и купена от моя комшия бе представена като моя поредна яхта, купена за 1 млн., коментира Плевнелиев. За еврофондовете да не прекаляваме с оплакванията - България все пак усвоява вече 45% от парите, каза той.
Националната сигурност е заплашена от неработещите институции, а не от медийната концентрация.
Но ако имаме добра регулация този въпрос ще бъде решен, смята Плевнелиев. Президентът благодари за предложенията и увери, че всички те ще бъдат в сайта на президентската институция и пое ангажимент всяко от тях да стигне до своя адресат. Ще ви бъда изключително благодарен, ако успеете да се обедините около един Етичен кодекс, каза той. Но ако стигнем до допълнителна регулация за печатните медии, то има добри предложения за решаване на проблемите там, обясни той. И изрази одобрение да има стратегия за дългосрочните приоритети на България. Има голяма надежда, защото това бе позитивното послание днес в тази зала на един от участниците - всеки е дошъл тук, защото му пука, постигнахме много, но има още какво да свършим, отбеляза Плевнелиев.
Това каза президентът Росен Плевнелиев на дискусията "Диалог с гражданите". Това е третата дискусия, предишните бяха посветени на функционирането на пазарната икономика и на съдебната система. На дискусията присъстват представители на медиите, на регулаторни институции, на неправителствени организации, дипломати, граждани. Президентът цитира данни от класацията на Международната организация "Репортери без граници", според която
по показател "свобода на словото" България в рамките на три години пада от 70-та позиция през 2010 г. до 87-ма позиция през 2013 г.
Президентът отбеляза и извод в доклада на американската неправителствена организация "Айрекс" за миналата година, която констатира влошаване на качеството на медийното съдържание в България и ниски професионални стандарти.
По думите му когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията и доверието към журналистиката. Частният монопол над средствата за информация е много по-опасен от държавния, именно затова за него с още по-голяма сила трябва да важат добрите практики, както например ежегодните публични отчети и прозрачност на собствеността, изтъкна Плевнелиев. Той посочи, че
правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само на медийната собственост, но и върху разпространителската дейност.
Ако медиите сами налагат своите професионални стандарти, поощряват добрите практики, заклеймяват отстъпленията от тях, това също би оздравило медийната среда в България, отбеляза още държавният глава. Росен Плевнелиев каза, че стимулиращата роля на държавата за укрепването на медийната среда не бива и не трябва да се изчерпва с разпределянето на публичен ресурс от комуникационните стратегии на държавния бюджет или европейските програми за медиите. Европейската солидарност не бива да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властимащите, тя трябва да се разпределя честно и добросъвестно и да не се определя по никакъв начин или да се влияе върху редакционната политика на една или друга медия, каза президентът. Той заяви, че за да работи системата
трябва да има саморегулация - етичен кодекс, валиден за всички, но и трябва да има регулация от държавата с фокус върху прозрачността и концентрацията на собственост ,
дистрибуцията и равния достъп, защитата на журналистическата свобода. Да, като четвърта власт медиите са независими и свободни, но това не означава, че журналистиката не подлежи на критика, каза Плевнелиев. "Свободата на медиите не е достижение на демократичното ни общество когато цената й се заплаща от оклеветените публично. Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото й се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите - да информират обективно, да посочват истината", каза президентът.
На дискусията някои журналисти предложиха или Етичният кодекс на медиите да е задължителен, или всеки журналист да го подписва. Други са на мнение да има отговорност от страна на едрия капитал и да се обърне специално внимание към инвестициите към и за малкия и среден бизнес, трети говориха за властта на монопола в медиите.
Необходима е смесица от саморегулация и медийна регулация, трябва да има прозрачност на собствеността, изданията да имат каре, на което да се дава информация за собствеността, за управлението в съответната печатна медия, както и да има елементарни правила в отношенията между репортер, редактор и издател, изрази позиция Марко Арнд от фондация "Конрад Аденауер".
Медийната индустрия е част от високите технологии и това е сектор, към който трябва да се обърне специално внимание, в тях хората имат и друго равнище на свобода, там е и бъдещето на българската средна класа, заяви медийният експерт Нели Огнянова. И направи три предложения. Според нея България има проблем с разходването без правила на европейските средства, които влизат у нас и деформират медийния пазар. Според нея
трябва да има общи правила за печатни и електронни медии.
Предлагам да има нови правила, които да отчитат медийния плурализъм, трябва да се направи и още нещо, за да се защити журналистическия труд, смята Огнянова.
Журналистът Ралица Велчева се възпротиви на партийните медии, за които няма забрана по закон. Омръзнахме и на обществото, и на себе си с вечните проблеми в медийната среда, посочи анализаторът Орлин Спасов. Срещу нас обаче стои стена, защото на всичките ни опити за промяна се противопоставя бездействието на институциите, от които това зависи, смята той. Големият проблем е липсата на политическа и медийна воля за промени, иначе няма как нещо да се промени към по-добро. Отговорността не е вече в ръцете на експертите, а на политиците, каза Спасов. Тези крачки могат да бъдат спешен рестарт на регулацията и на саморегулацията, допълни той.
Един от участниците подари на президента папка със снимки как политици дърпат ушите на президента. Г-н Плевнелиев, кога ще отговорите на въпросите на медиите за офшорните си сметки, защо продължавате да оспорвате изнесените доказателства за тези сметки и за къщата си в Гърция, запита той.
Г-н президент, дайте пример - истината докрай, иначе ще Ви бъзикат докрай с ония пари на ръка и с офшорките. На всички тук е ясно къде са язвите на медиите: финансиране, собственост, натиск, каза журналистът Сашо Диков. Не предложите ли конкретни стъпки нещата ще си останат така, дори и от Брюксел симулират дейност по въпроса, добави той.
Нашето общество е узряло, за да покаже връзките между медии, власт, служби, каза Найо Тицин, продуцент на сериала "Четвърта власт". Той обясни, че имал тревога за езика на омразата и на нетърпимостта. Защото хора от национален ефир казват: "Негрите са маймуни и в центъра на София ходят хора с бради, което е опасно, демокрацията е тумор", изреди той примери. Може ли да допуснем и такива мнения или да сложим граници, запита Тицин. Не можем да сме толерантните с нетолерантните, смята той.
Вижте как изглеждат вече каналите за информация, гласът на всеки вече може да бъде чут, заяви журналистът Кирил Вълчев. Не е достатъчно да регулираш радиото и телевизията с един закон, казват някои, вече е време за регулация и за медиите в Интернет, и за печата, казват други, отбеляза той. Една от идеите е законът, който регулира електронните медии, да стане закон просто за медиите.
Участник в срещата привидя конспиративна среща в СБЖ между депутати от ГЕРБ и БСП, неотразена в медиите. Господинът в момента манипулира темата, отговори му журналистът Иван Такев. Той обясни, че е модерирал срещата и тя е била във формат публична дискусия, а не тайна.
Представител на "Ранобудните студенти" се изказа срещу практиката на някои медии да дават трибуна на ксенофобски призиви и изказвания. 70% от регионалните медии се издържат от държавата, даде пример друг участник в дискусията.
Има два-три сериозни проблема, които водят надолу България в класациите по отношение на свободата на словото, посочи председателят на СЕМ Георги Лозанов. И ги изброи - няма прагове на концентрация в медиите, думата монополист е персонална обида, а не почиваща на закона разпоредба. Това трябва да се коригира според него. Тук е важно да има регистър на държавното финансиране. Вторият проблем е за зависимостта на журналистите от собствениците - тя е реална, каза Лозанов. Има начин за развързване на тази собственост, трябва да се въведат ясни граници и инструментът тук е синдикален, каза той. Третият проблем е загубеният критически рефлекс на медиите към властта - той беше затихнал за дълго и това трябва да се промени, смята той.
криза, която тихо расте" />
