П реди две години тя започнала да води момиченцето в един център в Англия, където работели по метода на Томатис и пускали на пациентите си музика през т.нар. "електронно ухо" - нормални слушалки, но с допълнително приспособление в средата, което вибрира върху главата и "прокарва" звуците чрез проводимостта на костите.
Томатис и последователите му твърдят, че това има силен ефект върху способността на пациентите да чуват и слушат другите и себе си - което съставлява сърцевината на терапията. Все още обаче не съществуват убедителни научни доказателства за този метод и
здравните власти в много държави, вкл. в САЩ, не го признават.
Куатрон твърди, че първоначално била скептично настроена към лечението, но вече е спечелена за него: "Първото нещо, което ни изненада, бе самият факт, че дъщеря ми позволи това да се случи - да стои два часа, слушайки Моцарт, и то не само веднъж, а всеки ден в продължение на две седмици...
Луси започна да общува. Зрителният й контакт се подобри, езиково напредна доста. Сякаш отваря сетивата си към света и излиза от себе си."
В официалния свят на музикалната терапия подобни методи са смятани за изкуствени, защото терапевтите, които работят целенасочено с деца с увреждания или ментални затруднения, обикновено карат пациентите си да музицират като начин на себеизразяване и общуване с другите.
Във Великобритания, където музикалните терапевти са регистрирани като професионална общност от 1999 г. насам, твърдят, че "всичко опира до активното музициране, а не пасивното слушане на музика".
Там гледат скептично на опитите на Дон Кембъл и империята, която е съградил върху "Ефекта на Моцарт" отвъд Океана: "Нещата са по-сложни. Да не свеждаме значението на Моцарт до един ефект."
В юбилейната година на Моцарт обаче явно върви всичко. Карло Каноци например, винар от Тоскана, от пет години пуска денонощно музиката на австриеца сред лозовите си насаждения край Сиена и твърди, че така гроздето узрява по-бързо и вредителите - птици и паразити - не посягат на реколтата.
Идеята му хрумнала още като млад, когато ходел с акордеон на гроздобера. Моцарт може и да се обръща в гроба, но сега твърденията на Каноци са обект на проучване от университета във Флоренция.
"Моцарт въздейства на всички и дискусията трябва да продължи", смята Дон Кембъл. "Ние едва започваме да задаваме правилните въпроси". Споровете сигурно ще продължат и Кембъл ще продължи да продава дисковете си.
Дори ако твърденията му, че музиката на Моцарт ни прави по-умни, са безпочвени, той помага на много хора да открият творчеството на един композитор, което не е загубило своята ценност 250 години след рождението му.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!