Кризата и ремонтът по Околовръстния път в столицата намалиха посетителите на Ботаническата градина в София, оплаква се директорът й ст. н.с. д-р Антоанета Петрова.
Над 15 хил. души идваха всяка година в градината към БАН, което я поставя сред десетте най-добри културни обекта в страната, разказва експертът за БТА.
Ботаническата градина е разположена в подножието на Витоша на площ от 300 хектара. Тя е наследник на Царската ботаническа градина, която се е намирала в центъра на София.
През последните години обаче желаещите да видят богатата сбирка от растения намалява.
Заради ремонта на околовръстния път достъпът до обекта е затруднен. Ако се движи със собствен транспорт, посетителят трябва много добре да познава пътя. Липсва и спирка на градския транспорт.
За да отидат на работа, служителите на Ботаническата градина трябва да прескачат мантинелата на натовареното шосе.
Своето отражение дава и кризата. Д-р Петрова е притеснена, че дори и след завършването на ремонта, проблемът с достъпа може да остане. От доста години средствата за Ботаническата градина са ограничени и
стигат само за поддръжката на създаденото
Сега обаче, когато има възможност да се кандидатства по проекти за устройване, се появяват проблеми с територията, разказва директорката. Градината се намира в една от най-апетитните зони на столицата. Бивши собственици на терени водят дела, като повечето са между първа и втора инстанция.
В оранжериите, които са малко над 2 декара, има колекции на тропически и субтропически растения. Това е най-богата сбирка в градината и е на добро световно ниво по богатство на видовете, отбеляза Петрова.
Според нея обаче за да бъде представена колекцията така, както трябва, оранжериите трябва да са три пъти по-големи.
Специалистите в Ботаническата градина се занимават с научна дейност, свързана главно със запазване на растителното разнообразие в България. Градината участва в международни проекти и в проекта за Червен списък на растенията и гъбите в България.
Основният начин за снабдяване с нови видове е чрез обмен
на семена с други градини по света. Нашата комуникира с над 400 свои "колеги" от 63 страни. През последните години по този начин са получени семена от какаово дърво, жожоба, бонбонено дърво, баобаб и редица други.
Част от колекцията е придобита благодарение на подарени екземпляри от частни лица. Някои от растенията са донесени от чужбина и са много редки. Последната придобивка са семена от растението, което се влага в напитката кока-кола, пристигнали от САЩ, Кънектикът.
В редица случаи нуждата от семена за изследвания на научни институти минава също през Ботаническата градина. Съпътстваща дейност е предлагането на вкоренени цветя и храсти и участието в годишните изложби на растения.
Наблюденията от участията на специалистите напоследък са, че търсенето е било насочено предимно към малките и екзотичните растения. След промените те пристигат от водещия производител в света - Холандия.
Вече има и специализирани любители
Преди промените единствената група екзотични растения за организирано колекциониране са били кактусите. Най-богата сбирка е именно от сукулентни растения и кактуси, като градината разполага с
близо 10% от световното разнообразие. Сега обаче се колекционират и орхидеи, бромелиеви, папрати, китайски рози и амарилиси.
Много рядко Ботаническата градина закупува растения, като едно от тях е каудексовата Ипомея холуби (с удебелено стебло), родствено на нашенската поветица. Наскоро градината е получила и пачули, чийто аромат придава дълготрайна нотка в известните скъпи парфюми.
От Пеларгониум сидуидес пък се произвеждат лекарства със силата на антибиотиците, които се прилагат при белодробни заболявания.
В Ботаническата градина има още истински чай, растения с аромат, който гони молците, новозеландско растение от групата на "железните" дървета с изключително твърда дървесина, което цъфти по Коледа.
От групата на рододендроните са запазени екземпляри още от времето на царските колекции.
Стапелията, макар и с не много приятен аромат, също радва посетителите. Миризмата на развалено месо, която издава растението, е заради принципа на опрашване, което става чрез мухите.
38-годишен кактус с размер на табуретка също впечатлява посетителите. Агавето има много свои представители, сред които са Агаве сизалана - растението, от което се прави истинският сезал, и Агаве американа - от което се прави текила.
Папируси, насекомоядни, лимонова трева, древни растения, съвременници на динозаврите, всичко това също може да се види в Ботаническата градина на БАН.
Източник:
ЕПА/БГНЕС
