Белгийският премиер Херман ван Ромпой е първият президент на Европейския съюз. Той ще встъпи в длъжност на 1 януари 2010 г.
Ромпой беше избран на извънредна среща на лидерите на 27-те в Брюксел.
Те постигнаха съгласие след малко повече от два часа разговори, въпреки че се очакваше изборът на президент и външен министър на ЕС да бъде отложен.
Върховен представител на съюза за външната политика, де факто външен министър, е британката Катрин Аштън. Понастоящем тя е еврокомисар за търговията.
Херман ван Ромпой (HermanVanRompuy.typepad.com) е представител на десноцентристкия Християндемократически призив, а Аштън е приближена на британския премиер лейбърист Гордън Браун.
И двамата бяха предложени за най-високите постове в съюза от ротационното шведско председателство.
"Поемам поста президент на ЕС с убеждение и ентусиазъм... Дискусиите за институционална криза приключиха за дълъг период от време", посочи той на пресконференция след края на извънредната среща.
Новоизбраният президент посочи, че
съюзът трябва да продължи да се разширява с нови държави,
но само при условие че изпълняват необходимите критерии.
Ван Ромпой стана премиер на Белгия преди по-малко от година и доказа, че умело ръководи трудна коалиция.
Той внесе успокоение в езиково и общностно разделената страна след продължилата 18 месеца правителствена криза при предшественика му, християндемократа Ив Льотерм, посочва Ройтерс.
През 2007 г. Ван Ромпой беше председател на долната камара на парламента и министър на бюджета през 90-те години.
Роден през 1947 г. в Брюксел, той е завършил философия и икономика в Католическия университет в Льовен. Преди да влезе в политиката, Ван Ромпой е работил в белгийската централна банка - от 1972 до 1975 г.
През 1988 г. става председател на фламандската Християндемократическа партия.
Уважаван интелектуалец, Херман ван Ромпой е автор на шест книги, активен блогър и майстор на писането на хайку - 17-срични стихове по японски модел, които пише на фламандски език и с които си спечели славата на премиер поет, отбелязва агенцията.
В заниманията му извън политиката от години го интересува философията на починалия през 1274 г. Свети Тома Аквински (Thomas Aquinas), който е поставил теологията на научна основа. За изясняването на тайните на вярата като научен префект на Доминиканския орден в Неапол прилагал принципа на „естествения разум" и философските възгледи на Аристотел
Ван Ромпой е написал книги като "Вечери без политика", "Обновление в съзнанието и сърцето", За съществуването и същността" и др.
"Когато пиша или чета, аз съм там изцяло. Тогава нямам нищо с политиката. То е нещо съвършено различно", казва първият президент на ЕС.
Убеден е,
ролята на президента е да търси консенсус, неговото мнение няма значение.
Според текста на Лисабонския договор, който влиза в сила от 1 декември, президентът трябва да председателства и да придвижва работата на ЕС и да се стреми да улеснява постигането на съгласуваност и консенсус между страните членки.
Той трябва да гарантира външното представяне на съюза по въпроси, отнасящи се до общата външна политика и политиката на сигурност.
Баронеса Катрин Маргарет Аштън е почти неизвестна във Великобритания, отбелязват световните агенции
Тя влезе в Камарата на лордовете като представител на лейбъристите благодарение на благородническата си титла, която получи през 1999 г.
Аштън има сравнително малък дипломатически опит, но по време на мандата си Брюксел води редица ключови преговори със световни сили като Китай и Русия. В горната камара на британския парламент тя изигра решаваща роля за ратифицирането на Лисабонския договор.
Катрин Аштън е родена през 1956 г. в Ъпхоланд, Ланкашър. От 1983 до 1989 г. е директор на организацията "Бизнес в обществото", която окуражава фирмите да възприемат положителен подход към обществото и околната среда и подпомага служители инвалиди.
От 1998 до 2001 г. оглавява здравната служба в Херфордшър, северно от Лондон, и работи като вицепрезидент на Националния съвет на самотните родители.
През 2001 г. Аштън е назначена за помощник-държавен министър в министерството на образованието, където задълженията й варират от образователната политика до забраната на физическото наказание в образователните институции.
През юни 2007 г. е избрана за лидер на Камарата на лордовете и за лорд-председател на Тайния съвет в първото правителство на Гордън Браун. През 2008 г. тя замени Питър Манделсън в Европейската комисия.
