Сж жители на природен парк "Шуменско плато" разбулиха, без да знаят, мистерия, над която учени работят безуспешно повече от 100 години - откъде са каменните блокове, с които са построени дворците във Велики Преслав.
Варовиковата кариера се намират близо до шуменското село Средня, на около 15 км от средновековната българска столица, съобщава БГНЕС.
Служителите на парка я открили случайно, докато правели карта на района. Те помислили, че плитката пещера е скален манастир, а правоъгълните следи в стените са за поставяне на икони.
Пред извиканите доста по-късно археолози обаче се разкрила съвсем друга картина. "Когато видях всичко, ми се подкосиха краката. Трябваха ми две-три минути, за да осъзная, че очите ми виждат стара каменна кариера", разказва директорът на Регионалния исторически музей в Шумен Георги Майсторски.
Сондажните проучвания започнали едва вчера, но днес специалистите вече са категорични - структурата на камъка в кариерата е абсолютно същата като стените на двореца и крепостните стени във Велики Преслав.
На място отчетливо се вижда, че от стените са дялани блокове. Повечето от тях са със страни 80х40х30 см - точният размер на блоковете в столицата на цар Симеон Велики.
На около метър дълбочина в пръстта пред кариерата археолозите попаднали на натрошени камъни, което, според тях, показва, че блоковете са дообработвани фино на място и след това са транспортирани до столицата.
Това ставало с волски или биволски впрягове. Открити са и парчета от керамични съдове, вероятно използвани от работниците.
"В кариерата открихме и старобългарски и стари рунически знаци, характерни за периода разцъфнали кръстове (те изобразяват кръстния знак, стилизиран с флорални мотиви, бел.ред.), както и на няколко места владетелския знак ипсилон", допълва Майсторски.
Той смята, че кариерата не е единствената в района на с. Средня и има поне още няколко. Оттам, казва той, е възможно да са добивани камъните за крепостта в Плиска. Това обаче ще се докаже с геоложки лабораторен анализ на материала.
На мястото на варовиковата кариера работят 10 души. В екипа има специалисти от БАН и ат музеите във Велики Преслав (museum-preslav.com) и Шумен (museum-shumen.com). Те се надяват времето да се задържи сухо още поне десетина дни, докато напреднат разкопките, както и да получат финансиране, за да ги продължат през пролетта.
Източник:
БГНЕС / Илиан Илиев
