Е дин от най-красивите руски актьори, вълшебникът от "Обикновено чудо" Олег Янковски, почина на 66 години тази сутрин в московска клиника.
Той страдаше отдавна от рак на надбъбречната жлеза и лекарите не успяха да го спасят.
Колеги, приятели и почитатели ще си вземат последно сбогом с него този петък в театър "Ленком", където премина голяма част от актьорската му кариера.
Заради тежкото си заболяване и продължителното лечение в Германия и Москва напоследък той трябваше да се откаже от няколко роли в спектакли на тази истинска институция на съветския и руския театър.
Актьорите от "Ленком" останали потресени от загубата на дългогодишния си колега и приятел. Откакто разбрали за болестта, те все се надявали на чудо, необикновено чудо.
Самият Олег черпел сили и енергия от работата и закратко се върнал на сцената. Само преди три седмици той играл в "Женитба" от Гогол и всичките му колеги били безкрайно щастливи и обнадеждени.
Смъртта му е убийствен удар за "Ленком",
заяви опечаленият Марк Захаров, художествен ръководител и главен режисьор на театъра. Именно той кани младия Янковски да стане част от "Ленком" през 1973 г. На сцената на театъра Олег играе в "Хамлет", "Чайка", "Варвар и еретик".
Захаров го снима и в редица свои филми, любими на няколко поколения - култовите "Тот самый Мюнхаузен", "Обыкновенное чудо" и "Убить дракона" по пиесите на Евгений Шварц, и "Дом, который построил Свифт".
Режисьорът разказва как Янковски се държал изключително мъжки, как до последно играл в спектакли - дори когато навярно е трябвало да пази крехкото си здраве. Все едно се прощаваше с професията си, с театъра, спомня си той.
Олег Янковски остави дълбока следа в историята на съветското и руското кино. Много от филмовите му роли са добре познати и на българския киноман, особено на по-старото поколение. Актьорът
успешно пресъздаваше на големия екран образите и на герои, и на злодеи
Тези, които обичаха неговия силен, съсредоточен поглед, стройната му осанка, вглъбеното му излъчване, го помнят от "Зеркало" (Огледало) и "Ностальгия" на големия филмов режисьор Андрей Тарковски, от "Мой ласковый и нежный зверь", "Полёты во сне и наяву", "Влюблён по собственному желанию".
През 1991 г. Янковски блестящо изигра ролята на последния руски император Николай ІІ в лентата на Карен Шахназаров "Цареубиец".
През 2000 г. пък се състоя и режисьорският му дебют. Той засне филма "Приходи на меня посмотреть", в който играе една от главните роли.
Последното участие на Янковский в киното беше във филма на Валери Тодоровски "Стиляги", чиято премиера беше през декември миналата година.
През последните десетилетия той снимаше интензивно - само през 2000 г. има участия в пет филма. Сред по-новите му роли са на баща евреин в "Мъжът, който плачеше", където си партнира с Джони Деп и Кейт Бланшет. Сред по-новите заглавия са и "Доктор Живаго", "Любовник", "Анна Каренина" и мн. други.
Роден е през 1944 г. в Казахстан
Бащата му бил кадрови военен от Семьоновския полк, по произход от полските дворяни. В края на 30-те години семейството е изселено в Казахстан, където бащата по-късно е арестуван и загива в лагерите на ГУЛАГ.
След смъртта на Сталин през 1953 г. семейството успява да напусне Средна Азия и Олег се оказва в Саратов. Неговият по-голям брат се прехвърля в Минск през 1957 г. и след година взима при себе си и Олег.
Младият Янковски иска да следва медицина, но случайно попада в Саратовското театрално училище, което завършва през 1965 г. От същата година започва да играе в Саратовския драматичен театър.
През 1973 г. по покана на Марк Захаров актьорът преминава в московския театър "Ленински комсомол".
За пръв път се появява на големия екран през 1968 г. в "Щит и меч".
Янковски бе носител на много награди. Малко преди смъртта си беше удостоен от президента на Русия Дмитрий Медведев с орден "За заслуги пред родината" ІІ степен.
Той бе и народен артист на СССР от 1991 г. насам. От 1993 г. беше президент на руския кинофестивал в Сочи "Кинотавър".
