Проявите на херпеса се увеличават особено през т.нар. междинни годишни времена - есента и пролетта. От медицинска гледна точка това е обяснимо явление, но се оказва, че средностатистическият пациент не знае достатъчно за херпеса.
За това заболяване е писал още Херодот, като именно той му е дал сегашното му название (от гръцката дума herpein - пълзя) поради специфичността на раните, които се "разпълзяват" в различни посоки.
Въпреки че медицината е напреднала много в знанията си за заболяването и как то може да бъде лекувано, все още сред хората са широко разпространени множество заблуди.
Заблуда №1 -
херпесът не е заразен
Точно обратното!
Херпесът се предава по въздушно-капков
път (при кихане, кашляне, разговор), при
контакт (целувка, използване на общо
червило) и по полов път.
Възможно е и заразяване на детето от майката по време на раждането - при преминаването му през родовите пътища.
Най-често това се случва, ако майката се е заразила с генитален херпес през третото тримесечие от бременността. В нейния организъм не успяват да се изработят антитела, които тя да предаде на детето, т.е. при увреждания в плацентата, то може да се зарази в утробния си период на развитие (затова и този херпес се нарича вроден).
Заблуда №2 -
херпесът е проява на простуда
Не. Херпесът е
самостоятелно заболяване, което се
предопределя от вирусът на херпеса.
Най-често той се активизира при
преохлаждане, стрес, преумора, изостряне
на хронични заболявания или понижаване
на общия имунитет.
Заблуда №3 - ако
се е появил обрив по устните, простудата
изчезва
Обривът всъщност
означава, че прекараната респираторна
инфекция е отслабила имунитета, а това
дава възможност на вируса на херпеса
да започне да действа активно.
Заблуда №4 - ако
обривът е минал, херпесът е излекуван
За съжаление,
засега не е възможно да се премахне
вирусът от организма. Той остава в човека
през целия му живот и може да бъде накаран
само да пребивава в "спящо" състояние.
Данните показват, че вирусът на херпеса е налице при 95% от хората, като повечето от тях го придобиват на 3-4 годишна възраст. Но неговите прояви на активност се наблюдават само при около 20% от хората.
Заблуда №5 -
заразяването с херпес става само при
наличието на обрив
Наистина, в
активната фаза на болестта се отделя
по-голямо количество вирусни частици
и вероятността от заразяване е по-висока.
Но предаването на инфекцията може да
стане във всеки един момент - чрез
невидимите с просто око микротравми по
кожата и лигавиците.
Заблуда №6 -
херпесът на устните (лабиален) и на
половите органи (генитален) са две
абсолютно различни заболявания, а при
орален секс не се извършва заразяване
Лабиалният
херпес наистина в повечето случаи е
предопределен от първия тип на вируса
на херпеса, а гениталният - от втория.
Но и двата типа вируси могат да доведат
до обриви по устните и гениталиите.
Особено често такава рязка смяна се
извършва именно при орален секс.
Заблуда №7 -
презервативът напълно предпазва от
заразяване с генитален херпес
Презервативът
наистина намалява риска от заразяване,
но не дава 100% гаранция за защита.
Предаването на вируса може да се извърши
през тези участъци от тялото, които не
са покрити с презерватива или заради
определени негови дефекти.
Заблуда №8 -
най-доброто лечение е изгаряне на
херпесите със спирт или йод
Изгарянето не
влияе на вируса на херпеса и на неговата
активност, но много лесно способства
за увреждането на травмираната кожа и
лигавицата. Най-добре е първо да намажете
обрива с антисептик, който не съдържа
спирт, за да го предпазите от инфекция.
Изострянето на херпеса се лекува със специални противовирусни препарати (например ацикловир), които възпрепятстват размножението на вируса. При често изостряне се използват лекарства, стимулиращи имунитета, както и общо укрепващи средства.
Заблуда №9 -
херпесът е безопасно заболяване, което
поразява само кожата
Херпесът заема
второ място сред причините за смъртност
в резултат от вирусни инфекции, отстъпвайки
само на острите заразни респираторни
заболявания.
Вирусът на херпеса са вгражда в генома на нервните клетки и затова обривът се появява на местата с нервни окончания, които са съпроводени със силна болка.
На теория херпесът може да се окаже навсякъде, където има нервна тъкан, а това означава - практически във всеки орган.
При намаляване на общия и местен имунитет възпаление може да се развие в лигавицата на устата и гърлото, различните части на окото, лимфните възли, вътрешните полови органи, червата, черния дроб, бъбреците, белите дробове и централната нервна система.
При поражение на главния мозък по-голямата част от болните умират или остават инвалиди.
При вроден херпес са вероятни много дефекти в развитието на детето и дори смърт, а гениталният херпес значително повишава риска от рак на шийката на матката при жените и рак на простата при мъжете.
