За почитателите на оперното изкуство преживяването в залата е като любов от пръв поглед, твърди американско изследване.
Авторът Клаудио Бензекри от университета в Кънектикът наблюдавал и интервюирал зрители в операта на Буенос Айрес в продължение на четири сезона - от 2002 до 2005 г.
Интерес за него били хората, които седят на редовете с по-евтини места и правостоящите, които, предположил той, не са отраснали с такъв тип музика вкъщи. Ученият искал да разбере как се заражда и еволюира страстта към операта.
Бензекри разказва, че повечето интервюирани описват първото си преживяване в залата като експлозия, като интензивно и трайно преживяване близко да любовта от пръв поглед.
След това започвало истинското изследване на изкуството. В продължение на години начинаешите фенове се учели как да се насладят на операта най-цялостно.
Хората се запалват още в началото, много преди да могат да я оценят в дълбочина или да разберат и възприемат поведението и мисленето на познавачи, обяснява Бензекри.
„Ученето от взаимодействието с операта не се случва бързо, както се предполага, а с течение на времето. Гледането на постановки помага първоначалното преживяване да приеме ясни очертания", допълва той.
Изследването му установило, че има три начина, по които хората вникват в оперното изкуство, но и трите задължително включват контакти с други почитатели.
Първият е неформален - човек научава повече от разговорите с други зрители на влизане в залата или по време на антракта.
Вторият е свързан с посещението на специализирани класове, лекции или конференции.
Третият - хората възприемат „подходящото" поведение, гледайки от по-опитните или по-възрастните зрители.
