"Жак Ширак е Дон Жуан на политиката. Той прекара живота си, завоювайки най-високите позиции, но след като веднъж сграбчеше плячката си, не знаеше какво да прави с нея. Той съблазни Франция, но не я направи щастлива."
Метафората на редактора на в. "Либерасион" Лоран Жофран е чудесен епилог на една от най-продължителните политически кариери в Европа.
Телевизионното обръщение, с което миналата неделя френският президент Жак Ширак обяви, че няма да се кандидатира за безпрецедентен трети мандат и така излиза от голямата политика, продължи по-малко от 10 минути, но маркира приключването на цяла епоха.
Когато става въпрос за човек, който пребивава във властта повече от четири десетилетия, клишето "краят на една ера" във френската и европейската политика е съвсем на място и изпълнено със съдържание.
В прощалната си реч 74-годишният Ширак
се обясни в любов на Франция,
на която обеща да служи и след оттеглянето си. "Франция не е страна като всички останали. Франция има специални отговорности, наследството от своята история и универсалните ценности, за създаването на които тя помогна", каза президентът.
Емоционалното и изпълнено с достойнство обръщение придаде на оттеглянето му така характерния за него стил и развълнува дори противниците му.
Въпреки това историята едва ли ще е благосклонна към Ширак. Едно възможно кратко описание на неговата забележително дълга кариера би било следното:
Ширак, наричан Булдозера заради начина, по който безогледно си проправя път нагоре, прекара три изпълнени с енергия и решителност десетилетия в кроене на заговори срещу противници и забиване на нож в гърба на приятели, за да достигне до най-влиятелния пост във властта; после прекара следващите 12 безплодни и смутни години в Елисейския дворец, постигайки учудващо малко резултати.
Жак Ширак влиза във властта през далечната 1967 г. като министър при управлението на президента Шарл де Гол и оттогава непрестанно е на изборни постове. През годините той е бил министър в няколко правителства, премиер, кмет на Париж, а след два неуспешни опита през 1995 г. успява да стане президент.
Когато Ширак влиза в Елисейския дворец (Elysee.fr), в Германия канцлер е Хелмут Кол, в Кремъл се разпорежда Борис Елцин, а в Белия дом управлява Бил Клинтън. Жак Ширак е единственият лидер от това поколение, който още е на сцената, и е последният мускетар от едни по-романтични политически времена.
След неговото оттегляне Франция за пръв път ще има президент, роден след Втората световна война, тъй като тримата основни претенденти са в 50-те си години. Всъщност показателна оценка за управлението на Ширак е бързината, с която те се разграничиха от него и наследството му.
Фаворитът Никола Саркози, лидер на партията на Ширак Съюз за народно движение (UMP), който според последното проучване на "Ipsos" ще спечели 28% от гласовете, на въпрос дали се смята за естествен приемник на президента отговори, че не се чувства ничий наследник и ще управлява по различен начин, ако заеме поста.
Кандидатката на социалистите Сеголен Роаял, която напоследък губи популярност и в момента има рейтинг от 25%, призова за "обръщане на нова страница в историята".
Дясноцентристът Франсоа Байру, който в последните седмици бележи стремителен възход (според "Ipsos" има рейтинг от 24%, а според други сондажи на балотаж може да победи Саркози), бе най-сдържан и просто каза, че "сваля шапка" на Ширак.
Очаквано най-остър бе лидерът на крайната десница Жан-Мари льо Пен, който го нарече най-лошия президент, който Франция е имала, и "символ на политическата корупция".
Въпреки че скоро ще загуби имунитета си обаче, малцина очакват Ширак да бъде съден по обвиненията в корупция и незаконно партийно финансиране от времето, когато бе кмет на Париж.
Медийните оценки за наследството му също не бяха особено ласкави. "Жак Ширак не успя да събуди Франция и французите за фундаменталните въпроси на икономиката. Той оставя Франция в беда", коментира бизнес всекидневника "Ла трибюн".
Британската преса бе доста по-язвителна. "Прието е, когато хората се оттеглят, за тях да се казват мили неща, но в случая с Жак Ширак това е много трудно", писа "Дейли телеграф".
"Гардиън" припомни друг от прякорите на Ширак - Ветропоказателя - показващ навика му да променя позициите си в зависимост от обстоятелствата.
През 70-те например той пропагандира държавния контрол, през 80-те става защитник на пазарния либерализъм в стил "Роналд Рейгън", а през последните години на управлението си произхождащият от десницата Ширак засенчи доста леви европейски лидери с политиката си.
Наричаният също така Хамелеон Бонапарт Ширак направи завой на 180 градуса и по отношение на екологията: президентът, който възобнови френските ядрени опити в Тихия океан, днес е един от най-гласовитите защитници на околната среда.
Ето защо британският в. "Файнаншъл таймс" го определи като "вечен опортюнист" и отбеляза, че за неговите критици най-отчетливата черта на управлението му е чувството за
пропуснати възможности
Действително Ширак показа по-голям талант в преследването на властта, отколкото в упражняването й, не се възползва по най-добрия начин от шансовете си и оставя на своя приемник една несигурна и разделена Франция.
Според почти единодушното мнение на анализаторите, докато външната политика на Ширак бе по-скоро успешна, във вътрешен план той се провали. Човекът, който обеща да "излекува социалните рани", оставя страна с едно от най-високите нива на безработица в ЕС (близо 9% и далеч по-голяма сред младежите и имигрантите), държавен дълг от 1,3 трлн. евро и едва 2% икономически растеж.
Две "Не"-та бележат най-големия успех и най-драматичния провал на Ширак. Първото е през 2003 г., когато Ширак казва "Не" на Буш и се противопоставя на инвазията в Ирак. Това му носи рекордно висок рейтинг във Франция и симпатии в много страни, най-вече в арабския свят.
Второто "Не" е на френските избиратели, които през 2005 г. отхвърлиха европейската конституция, унижавайки Ширак и хвърляйки в криза ЕС. Вероятно критиците и почитателите му ще спорят за неговото наследство, но и едните, и другите едва ли ще отрекат, че той остави своя следа във Франция и Европа.
Паметни реплики на Жак Ширак
"Това не е възпитано държание. Те пропуснаха добра възможност да замълчат." (за кандидатките за членство в ЕС, включително България, които подкрепиха войната в Ирак)
"Вие сте много груб и зле възпитан. Никой досега не ми е говорил така." (за Тони Блеър)
"Не можете да имате доверие на хора, които имат такава отвратителна кухня. Единственият им принос към европейското селско стопанство е лудата крава." (за британците)
"Какво още иска от мен тази домакиня? Топките ми на поднос?" (за Маргарет Тачър)
