Б ългарският премиер Сергей Станишев, руският президент Владимир Путин и гръцкият министър-председател Костас Караманлис присъстваха днес в Атина на подписването на дълго отлаганото споразумение за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис.
Текстът на споразумението бе парафиран в Бургас на 7 февруари. С подписването на документа се слага край на продължилата 14 години предпроектна подготовка и би трябвало да започне реалното изграждане на съоръжението, посочва БТА.
Собственик на тръбата е "Международна проектна компания", в която обединение от руските компании "Роснефт", "Газпром нефт" и "Транснефт" притежава 51% от капитала. Останалите 49% от акциите са разпределени по равно между компании от България и Гърция.
Пертолопроводът свързва пристанищата Бургас и Александруполис и е с дължина 280 км. О тях 155 км. преминават през българска територия.
Най-важното качество на проекта е, че маршрутът заобикаля Босфора и Дарданелите, което ще разтовари тази транспортна артерия и ще намали стойността на доставките.
Капацитетът на съоръжението е 35 милиона тона нефт годишно, с възможност за увеличение до 50 милиона тона. Прогнозната стойност на инвестицията е между 700 милиона и 1 милиард евро.
Пред държавната телевизия на Гърция генералният секретар на Министерството на развитието Никос Стафану заяви, че пертолопроводът ще е част от най-големия проект за доставка на нефт от Новоросийск до авропейските и американските пазари.
Документът беше подписан от руския министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко, министъра на развитието на Гърция Димитрис Сиуфас и министъра на регионалното развитие на България Асен Гагаузов.
На 4 септември 2006 г. българският президент Георги Първанов, Костас Караманлис и Владимир Путин приеха в Атина тристранна декларация за сътрудничество в областта на енергетиката, в която беше изразена подкрепа за изграждането на петролопровода.
През 2002 г. в хода на преговорите се беше стигнало до съгласие на Гърция нашата страна да получи 33% от акциите в бъдещата компания. Преди това гърците настояваха българският дял да не е над 20%.
През 2004 г. обаче от руска страна заявиха, че такъв проектът е икономически неефективени на правителствата на България и Гърция беше поръчано да решат въпроси, свързани с цената на земята и да извършат данъчна регулация.
Опозицията в Народното събрание е против споразумението, което било подготвено "в конспиративна секретност, макар да засяга националната сигурност и стратегическите национални интереси".
Председателят на ДСБ Иван Костов няколко пъти заяви, че то нанася дългосрочна вреда на българската държава и гражданите, води до загуба на част от националния суверенитет в полза на страна, която е извън ЕС и НАТО и е несъвместимо с ангажиментите на България към ЕС по програмата "Натура 2000".
Според Костов президентът и правителството са отстъпили пред всички претенции на руската страна.
