Червената шапчица, А. и Б. Стругацки - Е, така нещата ще тръгнат по-бързо, - каза Редхът. - Гала! - изкрещя той към кухнята. - Дълго ли още ще ни мориш от глад?... Заради тебе се старае, - обясни той по-тихо на Хънстман. Сто процента, сега приготвя любимите ти питчици, с мидички, отдавна ги пази тя, видях я... А как са работите в Забранената Гора? Нещо новичко? Казват, сега там всички пътечки и храстчета са ви означени, автоматчета, дето им ги пробутваш, щъкат ли щъкат, ама полза - никаква... Хънтсман се хвана да разправя за неразбориите с фактурите и докато говореше, до него неусетно приседнаха Шапчицата и Вълка. Шапчицата постоя, после сложи на масата бледите си ръчички и изведнъж, със съвършено детско движение, но без да променя застиналата маска на неподправен ужас на лицето си, се облегна на рамото на Вълка. Той не помръдна. Устата му, с бездънното гърло зад нея си стоеше все така отворена, а зъбите и провесения език блестяха, отразявайки светлината на голата крушка над тях. Хънтсман, продължавайки да бъбри, си помисли, гледайки тези невероятни творения на Забранената Гора: "Господи, какво ОЩЕ?" Какво още трябва да се появи оттам, за да се освестим? Малко ли ни е ТОВА? ...О, да, той знаеше, че е малко? Знаеше, че милиарди и милиарди не знаят нищо или нищо не искат да знаят, а ако узнаят, то ще се почудят десетина минути, ще се ужасят и... ще претръпнат. И всичко ще си бъде пак същото? - Какво си ги зяпнал? - приглушено попита Редхът. - Не се безпокой, нещо няма да й направи. Не и сега. Навярно ще разказват приказката довечера, ама тя ще е като нова 15-20 минути след като свършат, и той също, и бабата - ти нея не я познаваш? И даже ще са по-здрави отпреди, нали това го доказаха миналата година... - Да, знам, - отвърна Хънтсман и пресуши чашата си на един дъх. Влезе Гала и остави на масата чинийка питки за него. После приседна и майчински привлече Шапчицата в скута си. Вълкът направи крачка напред и се сви в краката й, изолирайки я от търговеца. После близна леко Гала по глезена. - Е, момчета, - каза възхитено Редхът, - сега вече веселбата ще потръгне!...

0 0 1 6

Още вицове

  • Нова Година. Дядо Мраз раздава подаръци. Кофти график, бърза като луд, няма време... Влиза през комина в поредната къща и какво да види - на леглото спи гола мадама. Дядо Мраз мисли:
    - Да се възползвам ли или да не се възползвам? Ако се възползвам - отиде ми графика. Ако не се възползвам - не мога да мина обратно през комина...

    61 525 69 177
  • Червената Шапчица си върви из гората и вижда в храстите Кумчо Вълчо с очи като палачинки.
    - Вълчо, защо са ти толкова големи очите?
    Вълка й отговорил тихо:
    - Не виждаш ли, че сера, ма?

    26 323 90 220
  • Червената шапчица си вървяла по пътеката из гората, когато я срещнали 40-те разбойници. Обградили я и започнали да и се изреждат. Като свършили, главатарят я попитал:
    - Сега, като закъсня толкова много, какво ще кажеш на майка си?
    - Че си вървях в гората, когато ме срещнаха 40-те разбойници и ми се изредиха по два пъти.
    - Но ние нали минахме само по веднъж?
    - Какво, вие бързате ли?

    26 287 82 162
  • Решила добрата ламя Спаска да стане лоша. Срещнала тя в гората лисицата:
    - Лисо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами няма.
    И продължила по пътя си. Вървяла, вървяла ламята и срещнала вълка:
    - Вълчо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами няма.
    И си тръгнали по пътищата. Вървяла, вървяла ламята и срещнала заека:
    - Зайо, идваш вечерта в пещерата, ще те ям. Има ли въпроси?
    - Ами има.
    - Казвай.
    - Може ли да не дойда?
    - Може.

    6 53 6 10
  • Ламята Спаска наложила тежка ангария - на всеки 10 бутилки ракия 9 отивали при нея. Решил един селянин да се разправя с нея. Тръгнал към леговището й. Видял една пещера и помислил, че е там. Влезнал и извикал:
    - Ламьо, трябва да поговориме!
    - Добре де, само ми излез от задника...

    1 45 7 24