С ъветът на федерацията (горната камара на руския парламент) отмени постановлението си от 1 март, даващо на държавния глава право да използва въоръжените сили на Руската федерация в Украйна.
Решението влиза в сила от деня на приемането му, предаде ИТАР-ТАСС.
„За“ гласуваха 153 сенатори, един беше против.
Русия си запазва правото да контролира изпълнението на ангажиментите по спиране на огъня в Украйна,
заяви в сената шефът на комисията по отбрана и сигурност Виктор Озеров. Обстановката в Украйна „далеч не е стабилизирана“, но започналите преговори дадоха на президента основание да поиска отмяна на постановлението като акт на добра воля, за да се активизира преговорният процес – и от друга страна, за да лиши от аргументи „преговарящите, които се опитват да използват за спекулации“ този документ, посочи руският сенатор.
Според ресорната комисия Русия в лицето на президента и парламента си запазва правото да извършва мониторинг на ситуацията в Украйна, да контролира изпълнението на ангажиментите по спиране на огъня, опазването на хуманитарните коридори и помощите, каза Озеров.
Руското законодателство предоставя на президента „остатъчно мерки за оперативно влияние върху ситуацията в Украйна“, смятат депутатите от комисията, но изтъкват, че ако държавният глава изпита нужда от военни мерки, са готови „оперативно“ да обсъдят негови предложения в този дух.
Няма промени в принципната оценка на Русия за станалото в Украйна – там е извършен антиконституционен силов преврат, станал причина за острата криза, заяви Андрей Клишас, оглавяващ комисията по конституционно законодателство в горната парламентарна камара.
Предложението за отмяна на постановлението бе направено вчера от президента Владимир Путин.
То само укрепва политическата позиция на Русия, която настоява за нормализиране на ситуацията в региона, каза пред журналисти зам.-външният министър на Русия Григорий Карасин, цитиран от РИА Новости.
То бе изненадващо, признава Владимир Джабаров от ръководството на външнополитическата комисия в сената, цитиран от „Комерсант“.
Украинският лидер Петро Порошенко нарече инициативата на Путин първа практическа стъпка след предишните му изявления, че подкрепя мирния план на Киев за Донбас. Самопровъзгласените „народни републики“ в Донецка и Луганска област засега не реагират. Затова пък обявиха, че се обединяват на конфедеративна основа в „Съюз на народните републики“, посочва вестникът.
Според Фьодор Лукянов, оглавяващ Съвета за външна и отбранителна политика, Путин прави „жест в подкрепа на преговорите“ между Киев и сепаратистите.
„Символичен жест“, подчертава аналитикът Алексей Арбатов, който припомня, че законът за отбраната на Русия дава на президента възможност да използва сила и без разрешение на Съвета на федерацията.
Посланието на Путин обаче „оставя без аргументи онези, според които Русия може да започне война в Югоизточна Украйна“, и
„ще премахне напрежението по международните терени“,
смята Леонид Слуцки, оглавяващ комисията за ОНД в Държавната дума. Според „Комерсант“ са намалели и шансовете за нови санкции на Запада срещу Русия.
При все това Западът очаква от Москва и други стъпки – „по-специално да оттегли войските си и военната инфраструктура от украинската граница, да се откаже от подкрепата за въоръжените сепаратисти, да затвори канала за превоз на оръжия и военна техника през границата, също и публично да осъди сепаратистите в унисон с Женевските споразумения“ за бърза деескалация на вътрешноукраинския конфликт, заявява говорителката на НАТО Оана Лунджеску пред вестника.
„Белият дом все още обмисля икономически санкции (срещу Русия), но както личи, опасността от най-твърди секторни мерки временно е отминала“, казва вашингтонският аналитик Ариел Коен. Експерти от САЩ прогнозират в обозримо бъдеще преговори за отмяна на санкциите. Според Коен, „ако спрат доставките на оръжия в Източна Украйна и войските бъдат изтеглени от границите на страната, САЩ и ЕС може да седнат на преговорната маса. Това ще спомогне за укрепване на статуквото: Крим остава в състава на Русия, а властите на федерацията спират да подпомагат опълченците“.
Решението на Путин със сигурност се дължи на различни причини;
сред тях са и заплахите на европейските лидери. Русия не за пръв път прави маневри с цел да избегне санкции. Стъпката на Путин обаче не бележи начало на изход от конфликта, коментира за „Ведомости“ Мария Липман от центъра “Карнеги“.
„Комерсант“ прави допитване сред експерти дали идва край на войната в Украйна. Отказът на Путин от мандата за използване на войската е крачка в тази посока, но главното е тези крачки „да са много“, смята руският анализатор Кирил Янков. „Още по-важно би било (Путин) да отзове всички ония диверсанти, които минаха през границата у нас, и да спре оръжейните доставки“, заявява Анатолий Гриценко, бивш министър на отбраната на Украйна.
Решението на Путин има
две цели.
Първо, Западът да оттегли обвиненията, че Русия е агресор. Второ, сепаратистите да смекчат своята позиция и да склонят на автономен статут в рамките на Украйна, твърди московският политолог Вячеслав Игрунов.
С отказа си от официалното разрешение да използва войски Путин се опитва да спонсорира плахия мирен процес в Украйна. Въпросът обаче е как ще изтълкува Киев този жест, изтъква наблюдател на „Известия“. „Като насрещна стъпка в отговор на проявената готовност за диалог? Като излизане от режима на „войната“, измислена от киевските пропагандисти? Или като гаранционно писмо, означаващо, че Москва няма да придвижи нито един войник, ако Порошенко мине все пак към прословутия „План Б“ за ликвидиране на въстаналия Донбас?“ – пита се коментаторът.
