А ко парламентарните избори бяха сега, то за ГЕРБ биха гласували 23,4%, за БСП - 15,9%, а за ДПС - 7,8%, показва моментната картина на електоралните нагласи, отчетена в редовния "Политически и икономически индекс" на "Галъп интернешънъл".
"България без цензура" и партньорите ѝ събират 4,9% електорална подкрепа,
докато за Реформаторският блок биха гласували 4,2%, а новата коалиция на НФСБ и ВМРО - "Патриотичен фронт" биха получили 3,1% от всички имащи право на глас.
Следват АБВ с 2,4%, "Атака" – по-малко от 2% и др.
Около 34% от анкетираните заявяват, че няма да гласуват.
Изследването е проведено в периода 1 - 6 август чрез пряко интервю по домовете сред 1008 респонденти. То е независимо е от външно финансиране и е част от ежемесечната изследователска програма на агенцията от повече от две десетилетия насам.
Данните от проучването отразяват актуалните към началото на август декларативни нагласи и не представляват прогноза за изборен резултат.
Моментната картина показва възможно увеличаване на дистанцията между първите две формации. Дали то ще се затвърди зависи от хода на кампанията.
ГЕРБ е партията с по-голяма потенциална периферия, инерция от европейските избори и послания, основани на стремежа за пълно мнозинство, посочват от агенция "Галъп".
Докато при БСП тепърва ще се оценява ефектът на действията на новия председател Михаил Миков. ДПС остава на стабилни позиции.
"България без цензура" губи от скандалите в последните седмици. Напускането на ВМРО също дава отражение. В същото време ББЦ запазва добри изгледи за присъствие в следващия парламент. Такива изгледи имат и Реформаторският блок и новият Патриотичен фронт, коментират още социолозите.
Стартовите позиции на коалицията между НФСБ и ВМРО дават добри реални перспективи за попадане в следващото Народно събрание. Новата формация тепърва вероятно ще набира разпознаваемост и това намалява шансовете на "Атака" за прескачане на бариерата. "На ръба" остава и АБВ, показват електоралните нагласи.
Мнозинството от оценките за кабинета "Орешарски" са негативни.
Близо една трета от запитаните го намират за "изцяло неуспешно управление", а близо една четвърт смятат, че дори да е постигнато нещо, лошото е повече. 15% твърдят, че доброто е повече, а на изцяло положителния полюс са 3 на сто. Има и добро, и лошо, не може да се прецени кое е повече, казват 21%. Най-позитивно се изказват привържениците на БСП.
Подобна е картината и по отношение на парламента. Към началото на август парламентът е с 10% доверие и 82% недоверие.
От началото на годината насам президентската институция е със сравнително постоянни нива на одобрение, които се движат около 30% доверие и около 55% недоверие. През август доверието в президентската институция е 36%, а недоверието – 52%.
"Галъп интернешънъл" тества в "лабораторен" порядък серия твърдения. Любопитни, и дори донякъде тревожни, са данните по твърдението "На България е нужно управление със здрава ръка". 89% са съгласни, а 3% не са.
51% пък са съгласни с твърдението "Само сурови реформи, свързани дори с известно обедняване, ще оправят нещата в страната". По този въпрос привържениците на ГЕРБ и на БСП са на сходни позиции.
Новият лидер на БСП Михаил Миков започва мандата си с доверие от 22%.
Профилите на електоратите показват, че Миков е широко приет в лявото пространство. При тестването на твърдението "БСП и АБВ трябва да преговарят за общи бъдещи действия" видими мнозинства от електоратите на двете партии се съгласяват.
