Лидерът на "Десен сектор" се кандидатира за президент на Украйна

Л идерът на крайнодясното украинско паравоенно движение "Десен сектор" Дмитри Ярош заяви, че се кандидатира за президент на Украйна на предсрочните избори на 25 май, предаде Франс прес.

Лидерът на движението, което взе активно участие в защитата на барикадите при антиправителствените протести в Киев, увери, че засега не възнамерява да праща свои поддръжници да се бият в Крим.

"Ще се явя на президентските избори", обяви 42-годишният Ярош, облечен в костюм и вратовръзка и заобиколен от многобройни телохранители на пресконференция в Киев.

Той заяви, че Украйна е в състояние на война с Русия, която от една седмица окупира Крим. Същевременно Ярош подчерта, че няма да изпраща там членове на "Десен сектор" без разрешение от властите в Киев.

"Започнахме мобилизация на структурите на "Десен сектор" из цяла Украйна. Координираме действията си със Съвета за национална сигурност и отбрана" към президента, който засега иска хората "да си стоят по казармите", отбеляза Ярош.

Дмитри Ярош, който в предишни изказвания заклейми "гей диктатурата и либералният тоталитаризъм", които според него царуват в Европа и които "не подхождат на Украйна", днес заяви, че подкрепя подписването на споразумение за асоцииране на Украйна с ЕС.

Дмитри Ярош е съден в Русия за подстрекаване към тероризъм, а Москва поиска да се издаде срещу него международна заповед за задържане, след като в сайта на "Десен сектор" бе публикуван призив за бой срещу руснаците, отправен към чеченския сепаратист Доку Умаров, който е "терорист номер едно" за Москва. Ярош впоследствие заяви, че страницата във ВКонтакте (руския Фейсбук) на "Десен сектор" е била хакната и се обяви против "терористичните методи".

"Десен сектор" е паравоенно движение, описвано от Ярош като "националистическо, но не и фашистко". То придоби голяма популярност сред демонстрантите в Киев с активното участие в тежките сблъсъци между демонстранти и сили на реда. То се обявява за наследник на украинските националисти от Втората световна война, отбелязва АФП.

Междувременно руската държавна енергийна компания

"Росатом" съобщи, че ще възобнови доставките на ядрено гориво за Европа през Украйна

след като Киев отмени забрана за превоз на такива материали при антиправителствените протести по-рано тази година, предаде Ройтерс. Забраната бе въведена на 28 януари от правителството на сваления президент Виктор Янукович, който избяга от Украйна миналия месец.

"Росатом" съобщи, че забраната е приключила в четвъртък и първата железопътна доставка на ядрено гориво за 2014 г. през Украйна за Източна Европа се очаква следващата седмица. "Росатом се ангажира с безопасната доставка на ядрено гориво и прибиране на отработено гориво до и от клиентите ни в Европа. Ако възникнат нови проблеми с доставките по железопътен транспорт през Украйна, ще гарантираме навременни доставки по въздух", заяви говорителят на компанията Владислав Бочков.

Сред ядрените централи, които са сключили договори с "Росатом" за доставки на ядрено гориво, са българската АЕЦ "Козлодуй", унгарската "Пакс", чешките "Дуковани" и "Темелин" и словашката "Бохунице", отбелязва Ройтерс.

Украйна е и ключов транзитен маршрут за доставки на руски природен газ за Европа. Вчера руският държавен производител "Газпром" намекна, че може да спре газовите доставки за Украйна - а оттам и за Европа - заради неспособността на Киев да плаща доставките в срок, припомня Ройтерс.

Междувременно стана ясно, че

Франция и Съединените щати обмислят нови мерки срещу Русия,

ако няма напредък към уреждане на кризата в Украйна. Франс прес съобщи за телефонен разговор на президентите Франсоа Оланд и Барак Обама, в който двамата президенти са наблегнали на необходимостта Русия да изтегли войските, изпратени в Крим от края на февруари и да направи всичко възможно за допускане на международни наблюдатели.

Оланд и Обама заявяват, че ако няма напредък в тази посока, ще бъдат взети нови мерки, които ще засегнат сериозно отношенията на международната общност с Русия, а това не е в интерес на никого, гласи комюнике на Елисейския дворец, цитирано от АФП.

Полският външен министър Радослав Шикорски заяви, че

Полша е евакуирала консулството си в Крим

заради причинените от руски сили смутове, предаде Ройтерс.

"Поради продължаващите смутове от руски сили там, ние с нежелание евакуирахме консулството си в Крим, Украйна", написа Шикорски в Туитър.

Консулството на Полша се намира в Севастопол, където е базата както на руския Черноморски флот, така и на украинските ВМС. Снощи там неизвестни въоръжени мъже, за които се смята, че са руснаци, превзеха пост на украинската противоракетна отбрана.

По-рано днес автоколона от

около 50 военни камиона с неколкостотин руски войници навлезе във военна база близо до столицата на Крим Симферопол,

съобщиха репортери на Ройтерс. Камионите били придружени от осем бронирани машини, две линейки и цистерни.

Русия заявява, че единствените й войски в Крим са тези, които обичайно са разположени там към нейния Черноморски флот - твърдение, което САЩ наричат "измислицата на (руския президент Владимир) Путин". Според Киев в Крим има 30 000 руски военни. По данни на Пентагона руските военни в областта са около 20 000, отбелязва Ройтерс.

Бившата министър-председателка на Украйна

Юлия Тимошенко бе приета на лечение в берлинската клиника "Шарите",

съобщиха лекуващите лекари, цитирани от Асошиейтед прес. Шефът на клиниката Карл Макс Айнхойпл каза, че лекарите ще решат в понеделник дали 53-годишната Тимошенко ще бъде оперирана. Тя е на инвалидна количка заради болки в гърба и не може да стъпва на десния си крак, но няма парализа. Ако й бъде направена операция, първоначалният възстановителен период ще продължи най-малко четири дни, а след това ще има нужда от рехабилитация, посочва АП.