"Няма такава традиция президентът да е в пленарната зала. Президенти на България са налагали вето и се надявам винаги да са действали така, както аз – вето с аргументи и то не с политически, а с разумни аргументи."
Това коментира президентът Росен Плевнелиев в ефира на БНР по отношение на отказа си да присъства в Народното събрание при преодоляването на наложеното от него вето върху актуализацията на бюджета.
"Традицията на президента повелява, че президентът в писмен вид показва аргументите си и дебатите се случват в пленарната зала. Уважих една традиция. Важно е всеки да носи отговорност за това, което е казал и за действията си.
От трибуната на НС чухме в някаква степен отстъп от демократичните принципи. Не разбраха, че моето вето беше шанс, подадена ръка, за да се чуят аргументите, за да се обясни за какво се харчат народните пари.
Това, което се видя още от първите дни на идеята, че би могло да има вето, беше: президентът стартира война, президентът обявява дуел. Питам правото на вето не е ли конституционно право на държавния глава. Каква война, кой измисля тази война? Аз имам елементарното право. Голяма част от обществото имаше съмнения. Моите аргументи бяха всичко друго, но не и политически. Това, че не бяха чути, е друга тема", заяви президентът в интервю за предаването "Неделя 150".
Плевнелиев каза още, че налагането на вето за него не е самоцел и се аргументира, че от 27 закони и промени в закони, приети от това Народно събрание, е наложил отлагателно вето само на два
По думите на държавния глава в позицията му няма преднамереност, а има добронамереност.
"Всяко едно вето, което съм налагал, има своето основание и аргументи. Какви бяха тези излияния, че президенти досега не са налагали вето? Президентът може, длъжен е и трябва, когато може да бъде полезен на нацията и на управляващите.
Не ми става ясно елементарното действие на председателя на Народното събрание. Той назначи заседанието не веднага, а към 30 август. Кое е вярното, че покрай ветото ще се срине цялата държава и икономика, ако това е вярно, защо председателят на Народното събрание сложи заседанието на 30 август?", запита Плевнелиев.
По думите му когато се покажат цифрите и аргументи, може да се спечели доверието на гражданите.
"Вярвам, че със своите действия, и като министър съм могъл да бъда полезен на нацията. Българите трябва да знаят, че ако принадлежа към една партия, това е партията на добрите хора", посочи президентът.
Според него трябва да се следва логиката всяко министерство да знае колко пари ще получи и бюджета да е разпределен по пера.
"Трябва да си дадем сметка, че 2009 година икономиката на държавата падна с над 5%, от тази гледна точка е трудно да се прогнозира точно. Днес ние знаем много повече за икономическата криза.
Притеснението е, че Европа излиза от кризата, а България влиза. Решението е пълна мобилизация. Трябва всеки ден да се надгражда и да се работи за ефективност и резултати", обясни Плевнелиев.
Според него съмненията на хората са изцяло прагматични и конкретни и те могат да бъдат разсеяни с прозрачност по отношение на разпределянето на бюджета.
Целта на ветото върху актуализацията на бюджета за тази година беше да се сблъскат не автобусите, а аргументите, заяви президентът.
Държавният глава коментира и че е бил подложен на политически и медийни атака заради позициите си.
"Абсолютно безпочвени са изказванията, които се тиражират срещу президента. Самият аз съм изненадан от тази агресия, която намирам за безпочвена. С нито едно мое действие не съм работил за това в президентството да се коват някакви коалиции”, обясни Плевнелиев.
"Всички, които са в момента на улицата, са протестиращи граждани и те трябва да бъдат чути. Така действах през месец март, така действам и сега. Хората трябва да знаят, че президентската институция е отворена за тях. Аз съм политик, но съм и прагматик.
Търся европейското развитие на нацията, а то минава през големите проекти на нацията и съм притеснен, че за толкова годни нито един голям проект не е довършен съвсем докрай”, посочи президентът.
"Протестите от гледна точка на посланията не са много различи. Надявам се, 2013 година да бъде годината на гражданското общество”, допълни президентът.
Заявявам категорично – и догодина ще отида на вечерята ифтар,
каза още Плевнелиев. "Видяхте какво се изписа и какво се изговори по отношение на моето участие във вечерята-ифтар. Това не е вечеря, на която се говори за недвижими имоти. Имаше десетки хора от други държави, които уважиха молбата на главното мюфтийство. Аз отидох да уважа българските мюсюлмани, както уважавам българските евреи и както уважавам българските католици”, посочи президентът.
"Ние все още не сме посочили категорично безобразията на тоталитарния режим. Национално предателство е да изгониш 300 хиляди души от родината им. Това безобразие трябва да се разказва и посочва. При моето официално посещение отидох при такива изселници, за да има кажа, че България стои зад тях и те все още са български граждани. Задължение е на държавния глава да отива, да се вижда с тях, за да знаят, че България стои зад тях”, обясни Плевнелиев.
За самата вечеря президентът обясни: „На вечерята си говорих с всички и си говори за чисто човешките послания”. Той посочи, че е получил много благодарности от гръцки и други дипломати от балкански страни за това, което прави за етническата толерантност в България. „Празникът ифтар е празник, в който мюсюлманите режат от хляба си, от малкото, което имат за да дадат на съседа си. Аз отидох там за добросъседство”, каза още Росен Плевнелиев.
