Лекари: Дебнете за коварните бъбречни заболявания

Ч�т �тотата на хроничните бъбречни заболявания в световен мащаб нараства драстично, като някои специалисти говорят за "епидемия", посочват от министерството на здравеопазването в Световния ден за профилактика на бъбречните заболявания.

Тази година той се отбелязва под наслов "Пази бъбреците си, спаси сърцето си!".

Около 90% от хората с хронични бъбречни заболявания не стигат до диализа или трансплантация, защото умират преждевременно от сърдечно-съдови усложнения, сочи статистика, която цитира на днешната пресконференция доц. Стефан Кривошиев, председател на научния съвет на Българската бъбречна асоциация и зам.-председател на Българското нефрологично дружество.

Според данните преждевременната смъртност при хората в напреднал стадии на хронични бъбречни заболявания е около пет-шест пъти по-висока, отколкото при останалите.

Коварното при тях е, че остават "тихи и кротки" до определен момент - докато болестта не напредне много и не бъде открита, но на този етап вече трудно или изобщо не се поддава на лечение.

За съжаление, при по-голяма част от болните липсват съществени клинични оплаквания и затова много от тях не подозират, че имат проблем.

Докато в началните стадии заболяването може да се лекува или поне да се задържи развитието му, при напреднала бъбречна недостатъчност

терапевтичните възможности са крайно ограничени

Този краен стадий на бъбречната функция е свързан с поражения и на други органи като сърце, кости, развитие на анемия и други.

От здравното министерство посочват, че има няколко евтини теста, които могат да помогнат на лекарите да разпознаят бъбречното заболяване отрано - изследването на урината, кръвта и артериалното налягане. Наличието на белтък в урината е един от най-ранните показатели за бъбречно заболяване.

В световен мащаб над 10% от населението страда от хронични бъбречни заболявания. Навсякъде малцинствените групи са по-силно засегнати, защото живеят при по-лоши социално-икономически условия.

Проблемът е характерен за общества с нисък социален стандарт и гета и се дължи на лошо хранене, стрес, хипертония и като цяло на ниско качество на живот.

Специалистите предупреждават, че е необходима профилактика, защото лечението в късните стадии излиза много по-скъпо - диализа, трансплантация, скъпи лекарства, които не се покриват от НЗОК. Лекарите напомнят

седемте златни правила, за да предпазим бъбреците си:

1. Бъдете активни. Движението помага да се намали кръвното налягане, а така се ограничава рискът от развитие на хронично бъбречно заболяване. Ходене, тичане или каране на колело - всичко е подходящо.

2. Редовно следете кръвната си захар. Повече от половината болни с диабет развиват и бъбречно увреждане. Необходимо е диабетиците редовно да изследват бъбречната си функция.

3. Следете артериалното си налягане. Хипертонията може да порази бъбреците, а при голяма част от болните тя е израз именно на такова увреждане.

Нормалните стойности на кръвното налягане са 120/80; нива от 129/89 се приемат за прехипертония, което налага промяна в начина на живот и диетични ограничение; при стойности от или над 140/90 е необходимо да обсъдите с лекаря си необходимостта от лечение.

4. Хранете се здравословно и поддържайте оптимално тегло.

Ограничете приема на сол - препоръчителното дневно количество е 5-6 г или около 1 чаена лъжичка. По-лесно ще го контролирате, ако сами приготвяте храната си с пресни продукти и не солите допълнително. Ограничете готовите храни.

5. Не пушете, тютюневият дим е рисков фактор за бъбречни увреждания.

6. Не злоупотребявайте с лекарства. Известно е, че някои широко рекламирани лекарства, каквито са нестероидните противовъзпалителни медикаменти, причиняват бъбречно заболяване.

7. Периодично изследвайте урината си за наличие на белтъци в нея.

Бъбреците са сложно устроени органи с много биологични функции. Те регулират течностите в организма, филтрират и секретират метаболити и минерали от кръвта и участват в отделянето им в урината заедно с водата.

Бъбреците оказват значение за регулиране на съдържанието на минерали като калии и натрий, поддържат киселинното равновесие на организма. Те участват в регулацията на артериалното налягане и производството на еритроцити.