Н ежна музика, вълнуваща любовна сцена, увлекателна спортна надпревара - едва ли има човек, който да не е настръхвал под въздействие на подобни стимули. Целта на германски учени е да открият причините за този феномен, предаде ДПА.
Търсейки ги, Кристиан Кернбах - професор по психология от северния град Кил, и екипът му са разработили нови методи за отчитане на настръхването, известно в литературата като пилоерекция, и връзката му с емоциите.
В досегашните тестове специалистите са разчитали на изследвано лице, което натиска бутон, когато прецени, че е настъпило настръхване под въздействието на определена емоция.
"Исках да променя това и да оценяваме настръхването и интензитета му по по-обективен начин", казва Кернбах.
Работната среда на психолога не е типична за класическа лаборатория. В ъгъла на помещението са поставени люлеещ се стол и свещи, създаващи допълнителен уют.
"Искаме да сме сигурни, че изследваните лица се чувстват като у дома. Целта е те да се отпуснат достатъчно, за да настръхнат под въздействието на определена емоция", обяснява Кристиан Кернбах.
Тук в действие влиза лабораторното оборудване. Изследваните лица са окичени с жици за измерване на кожната проводимост. Специална камера записва под странична светлина реакциите им до създаването на триизмерно изображение. С разработен за целта софтуер учените отчитат проявата на феномена и неговия интензитет.
Специалистите все още нямат отговор на въпроса защо човек настръхва,
когато чуе определен музикален откъс или говори за силно емоционално преживяване, но смятат че са близо до намирането му.
Макар да съществуват доста приемливи теории, обясняващи настръхването, те не дават отговор на всички въпроси.
Според една от тях космите на гърба, шията и ръцете настръхват в състояние на силна възбуда. Тази теория обаче не е приложима за всички основни емоции.
Друга хипотеза е базирана върху определени честотни и звукови последователности, като например плач на малко животно, изгубило майка си. Този звук подсилва усещането за раздяла и социална изолация.
Звуците сами по себе си обаче не са достатъчно обяснение за феномена.
"В мозъка протичат много повече и по-сложни процеси", казва Кристиан Кернбах.
Психологът и колегите му се надяват, че благодарение на новите методи ще съберат повече информация, за да предложат по-задоволителна теория, обясняваща защо специфични чувства предизвикват настръхване.
Подобно знание ще доведе до по-доброто разбиране на човешките емоции.
