У чените почти са разгадали причината защо се прозяваме. Оказва се, че прозявките са много по-сложно нещо, отколкото се е смятало в миналото, пише в. "Уолстрийт Джърнал".
Макар че изглаждат всеки път еднакви, за тях има много различни причини и изпълняват разнообразни функции.
Смята се, че прозявката е средство да се държи буден мозъкът, когато сме подложени на стрес.
Заразителният ефект на прозяването се среща и при много видове животни като начин за предпазване на семейството и приятелите, като по този начин всеки от групата остава нащрек.
Промените в химическия състав на мозъка предизвикват прозяване, което обикновено продължава около 6 секунди и често се получават поредици от прозявки.
"Това ни говори, че прозявките са една много сложна система и вероятно има много различни причини за прозяването", казва Грегъри Колинс, изследовател от Здравния научен център в тексаския университет в Сан Антонио, САЩ. Той е идентифицирал някои от химичните промени в мозъка по време на работа.
Има много погрешни схващания за прозявките като едно от тях (може би най-разпространеното) е, че те са начин за коригиране на недостига на кислород в организма. Заразителният ефект при прозяването пък е неправилно обяснявано като израз на съпричастност към този, който е започнал да се прозява.
За да разгадаят мистерията с прозяването, учените проучили факти за прозявките.
Хората са склонни да се прозяват по-често през лятото. Повечето хора се прозяват, когато видят някой друг да го прави, изключение са кърмачетата, аутистите и шизофрениците.
Някои хора се прозяват в изненадващи моменти, като например парашутист преди да скочи от самолета или олимпийски атлети преди старт. "Най-вероятно е имало и прозяващи се футболисти преди световното първенство в Бразилия", казва Робърт Р. Провайн, невролог в университета в Мериленд.
За да разгадаят тайните на прозяването учените провели поредица от тестове с хора и животни, сред които имало павиани и папагали. Прозявката е един от обединителите на животинското царство.
Почти всяко същество с гръбнак се прозява.
Според една от водещите хипотези прозяването има важна роля за поддържането на най-подходящата температура за функционирането на мозъка. Тъй като той е особено чувствителен към прегряване, неговите реакции се забавят, а паметта отслабва при минимална промяна на идеалната температура от 37 градуса по Целзий.
Д-р Андрю Галъп от Щатския университет в Ню Йорк провел изследване с плъхове, което показва, че прозяването се предизвиква от бърза, но лека, промяна в температурата на мозъка с около 0,1 градус по Целзий. Плъховете спрели да се прозяват, след като температурата се нормализирала.
Стресът и умората също могат да бъдат причина за покачване на температурата на мозъка. Прозяването помага за неговото охлаждане и правилно функциониране,
твърди д-р Галъп.
