"Вм мпирите и
върколаците, изобразени в холивудските филми, са твърде модерни и
са съвсем други, комерсиални трактовки.
За мен
най-ценни са разказите на баби и дядовци, които съм разпитвал по селата в
продължение на 30 години".
Това каза за агенция "Фокус" проф. д-р Рачко Попов, етнолог в Института за етнология и фолклористика към Етнографски музей при БАН. Той е събирал
материали по темата за вампирите почти до края на миналия век.
Според специалиста поверията за вампири съществуват в традиционния светоглед на всички българи, независимо от кой край, "във всяко село от Източна до Северна България". В този смисъл
вампирът е универсален демон -
един от най-популярните демонични персонажи в нашата митология.
Попов е започнал да проучва демоните
и вярата в тях преди 35 години - като студент в Странджа.
Тогава той се запознал със страхотно приказлив старец от едно странджанско село, който му разказвал как навремето убивал и преследвал вампири.
Според проф. Попов има много сведения за тези "превъплътени души
на нечисти покойници" - хора, родени главно в
събота – т.нар. "съботници".
Според всички поверия вампирът не
излизал от гроба само в събота. Именно в този ден го намушквали с остър
дървен кол или с желязо и винаги палели огън върху гроба му. Така прадедите ни са вярвали, че унищожават вампира.
Според проф. Попов вярата във вампирите е съвсем нормална,
защото всеки иска да спаси
душата на близкия си покойник.
"Погребалните обичаи изискват пазене на
мъртвеца, много табута, свързани с него, за да не се превъплъти душата му.
Това е едно универсално явление и съм сигурен, че
не е само при нас, защото, както всички предходни изследователи пишат,
страхът от смъртта и желанието да направиш всичко добро за душата на
покойника изискват да го предпазиш от вампирясване", обяснява специалистът.
По думите му в Странджа даже обикаляли покойника с
пламтящ кръг от кълчища, тоест "има вяра в кръга, затварянето и в огъня,
който премахва злото".
Всички са ми разказвали с абсолютна вяра,
че има много такива превъплътени души, вярва и самият проф. Попов.
Той дава за пример и много народни песни, в които често се казва, че всеки, който посегне сам на живота си – човек, който се
обеси или удави, "поп не го опява, в гробища не го погребват". Този тип
самоубийци винаги били възприемани като "превъплътени".
Междувременно преди дни откритият при разкопки във Велико Търново мъж,
погребан с ритуал против вампирясване, беше
препогребан от открилия го археолог Николай Овчаров
Специалният ритуал се прави, за да се избегнело "вторичното му
вампирясване".
Второто погребение археолозите извършиха в некропола на търновския
храм "Св. Св. Петър и Павел". Над самия гроб бе запалена свещ, след това
костите бяха прелети с вино, събрани в торбичка и препогребани на друго
място в некропола.
Източник:
БГНЕС
