"Спотифай" за проблемите в музикалната индустрия

Шведският музикален проект "Спотифай" набира все по-голяма популярност в Европа, като се спряга за един от малкото успешни музикални проекти с безплатен достъп.

Пускането на проекта в Обединеното Кралство през миналата година може да се смята за един от най-големите пиар успехи за музикалните онлайн услуги, според Хелиене Линдвал от "Гардиън".

Според Даниел Eк за реклама на проекта са използвани не повече от 5000 паунда за периода 2006 г. - 2009 г.

Това означава, че основно популярността на услугата е придобита от широкото медийно отразяване на стартирането му.

На пръв поглед  "Спотифай" изглежда невероятно лесен за използване от потребителите и една много добра алтернатива за легална консумация на музикално съдържание. Спред думите на Ек,

за тях е най-важно изпълнителите да бъдат възнаградени подобаващо за труда си. 

Какво се оказва на практика. Още през 2009 г. става ясно, някои от големите музикални компании, сред които "Сони Би Ем Джи", "Юнивърсъл Мюзик" и "Уорнър Мюзик" притежават дял от 18% от "Спотифай".

Не е ясно точно кой колко е платил за тези акции, но според информация в „Компютър Суидън" общата сума не надвишава 10 хил. щатски долара.

Така се стига до извода, че в този случай музикалните продуценти не са против съществуването на този проект.

Те не бързат да предлагат продукцията си на стартиращи проекти, тъй като имат горчив опит с други компании.

През миналата година "Спотифай" е оценен на 250 млн. щатски долара, въпреки че приходите от реклама възлизат на 82 хил. британски лири и само 170 хил. потребителя са заплатили годишна такса от 120 британски лири за премиум услуги.

Въпреки това музикалните компании ще получат солидна сума пари, ако компанията бъде продадена.

Но какво остава за изпълнителите?

Според по-нови данни, от месец юли 2010 г. става ясно, че за един милион прослушвания, сумата, дължима на изпълнителите, възлиза на 671 щатски долара, които се разпределят пропорционално между всички изпълнители.

На запитване дали ще има изпълнители извън тези пет компании, Даниел Ек обяснява, че няма да се предлага подобна музика.

Единственият начин това да стане, е ако артист се включи в някой от музикалните лейбъли.

Това обаче е нож с две остирета, тъй като приходите от една евентуална продажба на акциите на "Спотифай" могат да влязат в т.нар. "черна каса" на музикалните компании и артистите да не видят нито цент от тези пари.

Гилдията на музикалните изпълнители гледа с недоверие към този модел.

Още миналата година Боб Дилън изтегля основната част от албумите си от мрежата на "Спотифай" за Обединеното кралство, а проблемът с адекватното заплащане на изпълнителите продължава да нараства.

Колкото повече музикални компании започнат да участват в нови услуги от този тип, толкова по-наболял ще става проблемът със справедливото заплащане на труда на самите изпълнители.

Търсенето на адекватно решение в този момент е повече от наложително.

Услугата "Спотифай" предлага набор от над 10 млн. парчета, които всеки потребител може да слуша, организира в плейлисти и споделя както в приложението, така и в социалните мрежи.

Към този момент услугата не е достъпна за България. Очакваше се през септември тя да се появи на американския пазар, но по всичко личи, че това няма да се случи.

По думите на Даниел Ек, изпълнителният директор на компанията, стояща зад "Спотифай", проектът трябва да е достъпен за американците до края на 2010 г., но все още договорите с четирите големи музикални компании в САЩ не са подписани.