Никога не е прекалено рано детето да започне да учи чужд език, коментира за БТА Галена Иванова, собственик на специализирана "детска къща", която съчетава в едно детска книжарница, езикови курсове за деца и куклен театър.
Децата, които израстват в билингвистична среда, на 3-4 години говорят еднакво добре два езика, обяснява тя.
В първите месеци от живота си децата не научават езика по начина, по който възрастните го правят. През този период мозъкът им все още търпи интензивно развитие и
те учат като имитират заобикалящия ги свят
Детето настройва говорния си апарат по пътя на пробата и грешката към спецификите на майчиния си език или друг език, който чува.
Към третата си година вече е усвоило основните граматически и синтактични правила на езика, разполага с богат речников запас, който му помага да общува със заобикалящия го свят.
Точно този активен етап от детското развитие - между 1 и 3 години, обикновено наречен "езиков прозорец", е подходящ за въвеждането на втори, а дори и трети език, посочва Иванова.
Ранното езиково обучение - за деца от 1 до 4 години, обикновено протича, като се използват любими занимания на малките ученици, за да се ангажира тяхното внимание.
Часовете по чужд език не се различават от обичайни за тях дейности - разглеждане на книжки, игра с кукли, разучаване на елементарни детски песнички, свързани с движения и танц. Разликата е, че това се случва на чужд език.
Много важно е обаче заниманията да протичат в позитивна среда,
защото иначе детето може да започне да асоциира заниманията с неприятни емоции
От значение е и умението на преподавателя бързо да превключва от една дейност към друга, защото бебетата и малките деца имат ниска устойчивост на вниманието. Групите не трябва да са прекалено големи заради значението на индивидуалната работа, така че между 4 и 6 деца е оптимален брой.
Работата с толкова малки деца - 1 и 2 години, не може да протече без участието на родител. От една страна - детето се чувства по-спокойно, от друга - родителят помага на обучителния процес.
Родителят или човекът, който се грижи за детето, е най-силният авторитет и пример за подражание и затова служи като положителен модел.
Същевременно родителят играе важна роля и след края на урока, като пренася поне част от заниманията и в домашни условия.
Колкото по-рано детето е започнало заниманията си с един език, толкова по-естествено то го възприема на по-късен етап, по-лесно произнася неговите фонеми и звукосъчетания.
Интересни са случаите на деца от смесени бракове -
двама родители с различни майчини езици, които помежду си общуват на трети, различен език. Децата говорят свободно майчиния и бащиния си роден език, но освен това много добре разбират и езика, на който родителите им общуват по между си, без да могат активно да го използват, разказва Иванова.
Самата идея за създаване на детска къща се е родила по време на пътуванията й. Впечатлило я е, че в държави като Испания, Холандия, Дания, Белгия публичното и личното пространство се смесват по много естествен начин.
Тя дава пример с това, че младите хора в тези страни живеят и творят на площада, без това да изглежда ексцентрично. В България не беше така - обикновено личното е неприкосновено и скрито, публичното е сиво и еднообразно, отбелязва тя.
Така се появила идеята й за едно обществено място, което да носи чара на домашния уют. И когато преди година и половина станала родител, решила, че от такова място имат нужда най-вече децата.
Затова създава книжарница, която предлага домашен уют, за да могат там децата да творят, да общуват активно, и най-вече - да свикват с книгата и да я обичат. Там те могат да участват и в различни ателиета за деца, приказни четения, куклени постановки.
