Ранно утро в Южна Италия. Тестовата писта "Нардо" се е сгушила между прошарените маслинови горички и жилестите стари лозя. Тиха пасторална картинка. Внезапно притаената прохлада е разцепена от едно сребристо торпедо - свирепо тунингован "Мерцедес SL", който се носи с максимална скорост по правата към нас.
V8 двигателят реве на максимални обороти и звукът рикошира с тътен в преградните стени. SL профучава край нас, намалява рязко за първия ляв завой, изръмжава недоволно за миг и изчезва зад възвишението. Отново се възцарява тишина.
През тези десетина секунди едно нещо става напълно ясно. Ако някой си мисли, че колата за сигурност във Ф1 е деликатно и безрадостно автомобилче, трябва да отиде на лекар.
Зад волана е германският състезател Бернд Майлендер, главен пилот на возилото от 2001 г. Той отговаря и за подготовката на SL преди всеки старт.
А, и между другото е наистина бърз зад волана.
Шейкдаунът приключва и Бернд се връща в бокса. Питам го защо кара така дяволски бързо. "Ами, това е темпото в състезанието. Ако ме извикат и трябва да поведа колоната, ще карам с точно такава скорост", обяснява той.
Да де, ама това е на ръба на възможностите на колата.
"Горе-долу. Трябва да я карам на 98 процента от нейния потенциал. Най-малко! Когато водя колоната, правя обиколки, които са с не повече от 0,1 сек по-бавни от максималното постижимо с този автомобил", добавя германецът.
Така че имайте това предвид, когато си седите удобно пред телевизорите и видите колата за сигурност. Струва ви се, че тя върви едва-едва, а болидите се въртят нетърпеливо зад нея, но не е така.
Пред колоната хер Майлендер изцежда двигателя до последната капка мощност и се движи значително по-бързо, отколкото е по силите на нас, обикновените простосмъртни.
А SL не е бавна кола. Всъщност това е състезателно чудовище с 525 к.с. и задно задвижване.
И все пак, нужно ли е в действителност да се кара толкова бързо?
"Всичко се свежда до топлина и студ. Болидите трябва да карат бързо, за да запазят гумите си топли. Без топлина ще изгубят сцепление, а в същото време скоростта осигурява достатъчен приход на въздух за охлаждане на двигателя. Иначе ще гръмне. Ако не мога да поддържам висока скорост, зад мен ще се натрупат доста повредени болиди", скицира положението Бернд.
Това, подчертавам аз, определено ще бъде лоша новина. После не се стърпявам и го подкачам какво ще се случи, ако забие колата за сигурност в някоя мантинела или излезе извън пистата, докато уж поддържа реда по трасето.
"Това е въпрос на баланс. Ако катастрофирам, ще развеят червени флагове и състезанието ще бъде спряно. А това няма да е хубаво. Ако се случи нещо подобно, просто повече няма да ме видите, повярвайте ми. Но моята работа е да карам на ръба, а с този автомобил е приятно да се кара бързо", усмихва се Бернд и потупва SL собственически.
Този "Мерцедес" е базиран на SL63 AMG, но е още по-доработен и представлява мутант между състезателна и спортна кола. Има състезателни спирачки, окачването е твърдо като камък, подобрени са също охлаждането и гумите, а каросерията е от карбон, за да се спести тегло.
Това е брутален и жесток автомобил. Когато седнеш зад волана, чуваш свистенето на всичките допълнителни вентилатори и помпи зад главата си, а грохотът на 6,2-литровия V8 е такъв, че може да ти потече кръв от ушите.
В същото време този SL е като парад на технологиите. По таблото му има какви ли не екрани и монитори за телеметрия и данни.
Всъщност Майлендер има достъп до информацията към екипите в боксовете. И може да говори направо с директора на състезанието Чарли Уайтинг, за да му докладва за условията на пистата, нивата на сцепление и евентуалните опасности.
Бернд се отдръпва. Стиг се появява сякаш от нищото и просто се плъзга по земята като призрак. Около него се долавя неочаквана, но твърде специфична миризма на горящ карбон.
Стиг спира на десетина метра пред колата за сигурност и накланя въпросително глава към резкия профил на SL. Той явно печели одобрението му, защото Стиг посяга към вратата на шофьора и грабва ключовете от Майлендер.
След това потегля сред облак дим от гуми и се стрелва по "Нардо", като сякаш кара с повече от 98 процента от потенциала на колата.
Когато минава край нас за трети път, бурканите на тавана светят като луди, явно в израз на съчувствие към спирачките и гумите. SL преваля хълма, но се е превърнал в замъглена сянка от мигащи жълти и зелени светлини, в звукова метална ракета с един бял шлем вместо насочващо устройство.
Майлендер поглежда часовника си и повдига учудено вежди. Стиг, както винаги, е подкарал здраво. Четири обиколки по-късно, точно когато пичовете от "Мерцедес" започват да се притесняват, че SL вече няма гориво, Стиг спира мазно до нас.
Двигателят пука, а спирачките направо горят. Стиг излиза и се отправя към Средиземно море без дори да затвори вратата.
Моментът изглежда подходящ да попитам Бернд за най-странното нещо, което му се е случвало по време на старт от Ф1.
"Излязох на трасето на пистата "Нюрбургринг" през 2007 г. По радиото ми се обади Чарли Уайтинг и каза: "Маркус Винкелхок със Spyker води колоната. Точно зад теб е."
Трябваше да се обърна, за да се уверя, че не се шегува, усмихва се Бернд.
"Но най-странното състезание беше на "Фуджи" през 2007 г. Това бе най-мокрият старт, който съм виждал през живота си и водих колоната цели 24 обиколки. По пистата имаше толкова много вода, че нищо не виждах, а колата се носеше на аквапланинг почти непрекъснато. Беше страшничко, но ми хареса."
Това е най-поразителното нещо в Бернд. Той е истински състезател и изпитва огромно удоволствие да кара бързо. Да кара добре. Питам го дали се смята за част от персонала или за един от пилотите.
Той се замисля за секунда и се усмихва: "Знам каква ми е работата, а тя е да карам на ръба. Това го правят пилотите. Чудесно е да си на пистата, но най-добро е онова състезание, в което аз въобще не излизам на нея."
