А втомобилите с двигатели на други производители под капака не са нещо необичайно, дори е обичайна практика. Това правят малките производители на спортни автомобили и SUV.
Lotus използва двигатели на Toyota в своите купета от дълго време, а суперавтомобилите Aston Martin все още са оборудвани с двигатели на Mercedes-AMG. И такива примери има не един или два.
Това е така, защото конструирането на двигател е много трудоемък и скъп процес. За малките компании е по-лесно да закупят готова разработка, отколкото да се занимават с конструиране. Много малко обаче са примерите, когато един голям играч взима двигатели от друг такъв.
Но точно това се случва през 1984 г. Подозирали ли сте някога, че през 1984-1985 г. Lincoln Continental и Lincoln Mark VII могат да бъдат поръчвани не само с бензинов двигател, но и с немски дизелов?
Разказваме историята на невъзпят герой, на кръстника на Mercedes
Студени досиета: Най-скъпият японски автомобил: историята на Toyota 2000GT
Става дума за 2,4-литров шестцилиндров баварски турбодизел. За САЩ! И с уточнението, че двигателят изисква сериозно доплащане, цели $1235 повече спрямо стандартни 5,0-литров V8. В зависимост от степенна на форсиране последният развива между 150 и180 к.с., докато осмелилите се да купят дизел се задоволяват само със 115 к.с..
С други думи, купувачите надплащат за по-икономичен, но забележимо по-шумен и по-бавен автомобил. Ако дизеловият Continental с четиристепенна автоматична трансмисия ZF ускорява до 60 мили/ч за 13,9 секунди, то бензиновият оригинал прави това за 10.
Кой тогава е решил, че в Щатите има нужда от немски дизелов двигател? Явно някой не толкова проницателен, защото за две години Lincoln продава около… 500 броя дизелови автомобила.
Още любопитни новини четете на CarMarket.bg
Добави ни в предпочитани източници в Google
