Също както най-добрият приятел, книгата ни съветва, разсмива, придружава, кара да мечтаем. През всичките години на развитие на човечеството, тя ни следва и еволюира заедно с нас.
Днес хората отдаваме нужното й признание, отбелязвайки на 23 април Международния ден на книгата и авторското право.
Древна форма на книгата е шумерската глинена плоча с асиро-вавилонско клинописно писмо.
Клинописът е едно от най-ранните познати форми на писмено изразяване,
създаден приблизително около 3000 години преди Христа. Плочките със символите се изпичали на огън, за да се изсушат.
Освен глинените плочи, дървените също се смятат за предшественик на книгата. Използвани са предимно от римляните. Изписването върху тях е ставало с помощта на острие.
С течение на годините плочките са били изместени от папируса, който е бил доста по-лек и лесен за пренасяне. Той бързо се превърнал в най-разпространеното средство, върху което се пишело през античността.
Изработван е по специална технология от палмови листа. Папирусовите книги са били навивани под формата на руло, тъй като закрепените един към друг няколко листа са достигали дължина около 10 метра.
Египетското царство обаче се е опитвало да запази монопола си върху този материал, като налага забрана за производството му без негово разрешение.
В резултат през епохата на елинизма в град Пергам е намерена алтернатива -
пергаментът, който се прави от обработени животински кожи
Той се оказва по-удобен, здрав и дълготраен и скоро се налага като основен материал за създаване на ръкописи.
След няколко столетия - през II в. сл. Хр., пергаментът също бива изместен от откритата в Китай хартия, който дълго време успява да укрие тайната на технологията й за производство.
В следващите векове книгата се е променила от свитък в по-близко до днешния вид издание с отделни страници.
През VIII в. обаче арабите са
разкрили тайната технология за изработка на хартия
и са започнали пренасянето й в Европа през XII-XIII в.
Ролята на книгата в живота на хората започва да нараства особено с развитието на европейските градове и създаването на първите университети.
Осезаемо започва да се усеща нуждата от специализирана литература за професорите и студентите. Затова около университетите се развиват цели квартали с работилници на кописти, които работят по поръчка, а ролята на продавача на книги е ставала все по-важна.
Книги се събират и в частни библиотеки, които стават популярни през XIV и XV в.
Следващият етап в развитието на книгите е появата на печатането. Преди него основният начин за разпространението на писменото слово е копирането му на ръка - ръкописът.
През Средновековието ръкописните книги са изработвани в специални работилници, наречени скриптории, обикновено в манастирите. Написването на текста и украсата са
дело на монаси-калиграфи, специализирали се в тази дейност
В Европа началото на книгопечатането е поставено около 1445 г. от Йохан Гутенберг. Книгата навлиза в своята "индустриална" ера. Книгите вече не са единични бройки, произвеждани по поръчка, а стават достъпни за повече хора, тъй като и цената им спада драстично.
С развитието на индустриалната революция започват да се използват парни печатни преси. В началото на XIX в. с тях е възможно да се печатат до 1100 листа на час, но словослагателите могат да набират не повече от 2000 знака за същото време.
В края на века са внедрени монотипната и линотипната пресa, като производителността нараства до 6000 знака. Към средата на XX в. производството на книги в Европа надминава 200 хил. заглавия годишно.
Днешната реалност - ерата на цифровизацията и бързите технологии, неминуемо обхвана и формата на книгата, като разшири обхвата й и вече
може да бъде намерена на електронен носител
Електронната книга е файл, съдържащ текст и понякога картинки, с научно или художествено съдържание. Обикновено електронните книги са варианти на съществуващи хартиени книги.
За създател на електронната книга се приема Майкъл Харт, който е и създател на първата електронна библиотека - проекта "Гутенберг".
Развитието на технологиите и интернет, помага за популяризирането, а и комерсиализирането на електронните книги. Освен електронни библиотеки, се появяват и електронни книжарници, където търсенето и работата с файловете е много по-бързо и по-лесно от традиционните.
По отношение на електронните книги съществуват редица противоречиви мнения. Много от хората са привърженици на иновативния вариант, като дори се появиха твърдения, че той ще измести традиционния хартиен.
Според други обаче нито едно електронно издание не може да пресъздаде същата романтика и контакт с читателя, както хартиената книга.
