О т индийския космически център „Сатиш Дхаван“ близо до Ченай ще бъде изстрелян нов спътник, който може да открива промени по земната повърхност с точност до сантиметър, почти в реално време и независимо от времето на деня или метеорологичните условия, пише Sciencealert.
С тегло от почти 3 тона и 12-метрова радарна антена, спътникът NISAR на стойност 1,5 милиарда щатски долара ще проследява земята под краката ни и водата, която тече над и през нея, с безпрецедентна детайлност, предоставяйки ценна информация на фермери, климатолози и екипи за реагиране при природни бедствия.
Само когато условията са подходящи
Сателитите, които заснемат Земята, са безценен научен инструмент от десетилетия. Те предоставят важни данни в много приложения, като например прогнозиране на времето и планиране на реагиране при извънредни ситуации. Те също така помагат на учените да проследяват дългосрочните промени в екосистемите и климата на Земята.
Много от тези спътници за наблюдение на Земята се нуждаят от отразена слънчева светлина, за да заснемат изображения на земната повърхност. Това означава, че те могат да заснемат изображения само през деня и когато няма облачна покривка.
В резултат на това тези спътници са изправени пред предизвикателства навсякъде, където облачната покривка е много често срещана, например в тропическите региони или когато са необходими нощни изображения.
Сателитът NISAR - съвместен проект между националните космически агенции на Съединените щати (НАСА) и Индия (ISRO) - преодолява тези предизвикателства, като използва технология за радар със синтезирана апертура (SAR), за да прави снимки на Земята. Тази технология дава и името на спътника. NISAR е съкращение от NASA-ISRO SAR.
🚨India To Launch $1.5 Billion Joint Earth Mission With NASA In July pic.twitter.com/hLY8gm1nTm
— India & The World (@IndianInfoGuid) June 18, 2025
И така, какво представлява SAR технологията?
SAR технологията е изобретена през 1951 г. за военна употреба. Вместо да използват отразена слънчева светлина за пасивно заснемане на земната повърхност, SAR спътниците работят чрез активно излъчване на радарен сигнал към повърхността и засичане на отразения сигнал. Мислете за това като за използване на светкавица, за да направите снимка в тъмна стая.
Това означава, че SAR спътниците могат да правят снимки на земната повърхност както през деня, така и през нощта.
Тъй като радарните сигнали преминават безпрепятствено през по-голямата част от облаците и дима, SAR спътниците могат да заснемат земната повърхност, дори когато тя е покрита с облаци, дим или пепел. Това е особено ценно по време на природни бедствия като наводнения, горски пожари или вулканични изригвания.
Радарните сигнали могат да проникнат и през определени структури, като например гъста растителност. Те са полезни за откриване на наличието на вода поради начина, по който водата влияе на отразените радарни сигнали.
Европейската космическа агенция използва свойствата на SAR сигналите да проникват в растителността в своята неотдавнашна мисия „Биомаса“ . Това може да изобрази 3D структурата на горите. То може също така да произведе високоточни измервания на количеството биомаса и въглерод, съхранявани в горите на Земята.
Санг-Хо Юн, директор на Лабораторията за дистанционно наблюдение на Земната обсерватория в Сингапур, е ключов поддръжник на използването на SAR за управление на бедствия. Юн е използвал SAR данни, за да картографира засегнатите от бедствия райони при стотици природни бедствия през последните 15 години, включително земетресения, наводнения и тайфуни.
NISAR, чието изстрелване е предвидено за 18 юни , ще надгради значително тази по-ранна работа.
Мониторинг на многобройните екосистеми на Земята
Сателитът NISAR се разработва повече от десетилетие и е един от най-скъпите спътници за изображения на Земята, строени някога.
Данните от спътника ще се предоставят свободно и открито по целия свят. Той ще осигурява изображения с висока резолюция на почти всички сухоземни и ледени повърхности по целия свят два пъти на всеки 12 дни.
Това е подобно по обхват на спътниците Sentinel-1 на Европейската космическа агенция . NISAR обаче ще бъде първият спътник за SAR, който ще използва две допълващи се радарни честоти, а не една, и ще може да произвежда изображения с по-висока резолюция в сравнение със спътниците Sentinel-1. Той също така ще има по-голямо покритие на Антарктида от Sentinel-1 и ще използва радарни честоти, които проникват по-дълбоко в растителността.
Сателитът NISAR ще бъде използван за наблюдение на горската биомаса. Способността му едновременно да прониква в растителността и да открива вода ще му позволи също така точно да картографира наводнената растителност.
Това е важно за по-задълбочено разбиране на влажните зони на Земята, които са важни екосистеми с високи нива на биоразнообразие и огромен капацитет за съхранение на въглерод .
Сателитът ще може да открива и промени във височината на земната повърхност от няколко сантиметра или дори милиметри, тъй като промените във височината създават малки отмествания в отразения радарен сигнал.
Сателитът NISAR ще използва тази техника за проследяване на свличания на язовири и картографиране на нивата на подпочвените води (тъй като подземните води влияят на височината на земната повърхност). Той ще използва същата техника и за картографиране на движението на земята и щетите от земетресения, свлачища и вулканична активност.
Такива карти могат да помогнат на екипите за реагиране при бедствия да разберат по-добре щетите, нанесени в районите на бедствия, и да планират своя отговор.
Подобряване на селското стопанство
Сателитът NISAR ще бъде полезен и за селскостопански приложения, с уникалната си способност да оценява нивата на влага в почвата с висока резолюция при всякакви метеорологични условия.
Това е ценно за селскостопанските приложения, защото подобни данни могат да се използват за определяне кога да се напоява, за да се осигури здрава растителност и потенциално за подобряване на ефективността на използването на вода и добивите от култури.
Други ключови приложения на мисията NISAR ще включват проследяване на потока на ледените покривки и ледниците на Земята, наблюдение на крайбрежната ерозия и проследяване на нефтени разливи.
Можем да очакваме много ползи за науката и обществото от тази изключително амбициозна сателитна мисия.