Драматична била съдбата на жителите на с. Баш клисе (в превод Главна църква, дн. Протоклисион, Гърция), разположено в югоизточните разклонения на Родопите, десетина километра западно от долното течение на р. Марица.
До 1920 г. то е с изцяло българско население и наброявало около сто къщи. При трагичните събития през 1913 г., когато нашествието на турската войска напълно опожарява селото, а войниците ограбват и избиват голяма част от мирното българско население, башклисенци са принудени да се крият в планината и едва оцеляват.
Малка част от тях - десетина семейства, се отделят и се отправят на север, по посока на старата българска граница. След големи премеждия бежанците успели да преминат границата. В България се установили временно в Харманли и околните села.
След последвалото примирие по силата на договора, сключен между България и Турция, последната си узаконила владението на цяла Източна Тракия с гр. Одрин и Димотика.
Избягалото население започнало да се завръща, включително башклисенци. Въпреки разрушенията и "надзора" на турската власт, успели да възстановят поминъка си в следващите няколко години.
Скоро обаче ги застига заповед на турската власт за принудително изселване в България (за всички българи от реокупираните земи в Източна Тракия).
В началото на октомври 1913 г., след навлизането на българска войска в Западна Тракия, съгласно Букурещкия мирен договор, в района се завърнали всички български бежанци, прогонени насилствено от родните им села. Баш клисе остава в турска територия.
По-късно, съгласно ново споразумение между България и Турция от 1915 г., Турция отстъпила на България земите, които владеела западно от Марица. Тогава башклисенци се прибрали в родното си село. Със заеми купили работен добитък и семена за посев и отново успели да заличат следите от разрушенията в разореното им село.
Първата световна война донася нова катастрофа. През май 1920 г. башклисенци за втори път били принудени да напуснат родното си село, тъй като Западна Тракия отново останала под чужда власт. Съгласно взетото решение на конференцията в Сан Ремо (20.IV.1920 г.) тя била дадена на Гърция.
Башклисенци отново се изселили с добитъка и покъщнината си. Пристигнали на българска територия, те спрели временно на гара Свиленград и от тук се разселили из селата в Ивайловгралско, Чирпанско, Карнобатско. Основната част обаче останала в Свиленград. Впоследствие тук се завърнали и другите и образували квартал "Баш клисе".
В землището на Баш клисе, южно от селото, обширно пространство заемала местността "Чифликът", общо притежание на селото. Според стари башклисенци, земята на "Чифлика" преди много години била съставна част от селската мера.
Турският бей Топчиолу от Димотика склонил селяните да му я дадат за неопределено време под наем за паша на добитъка, а по-късно по измамнически начин и със съдействието на турската власт успял да стане неин собственик. От тогава местността започнала да носи неговото име - "Топчиолу".
След Освободителната руско-турска война (1877-1878 г.) наследниците на бея не можели да ползват имота и се принудили да го продадат на старите му собственици. При ликвидацията на бежанските имоти, съгласно гръцко-българска спогодба, селяните се споразумели "Чифликът" да бъде ликвидиран.
Получена била значителна сума от близо три милиона лева в облигации и изплатени в брой суми, които стоте семейства башклисенци имали законното право да разделят помежду си. Водени от родолюбиви стремежи, те постъпили другояче.
На 21 и 22 януари 1931 г. в Свиленград на общо събрание вземат решение от сумите, получени от ликвидацията на "Чифлика" да учредят фонд, който да носи името на родното им село - Баш клисе. Дарители са 74 души, българи-бежанци от с. Баш клисе. Учредителното събрание изработва и приема устав на фонда, който подробно определя предмета на дейност на новоучредения фонд.
По време на дейността си успяват да закупят т.нар. Тракийски дом, наречен "Баш клисе", за подпомагане организацията на фонда, активно отпускат помощи на сираци, вдовици, даровити ученици и студенти, родом от с. Баш клисе.
Част от средствата на фонда са изразходвани за просветни и благотворителни инициативи като построяване на църкви, училища, читалища, лечебница, строеж на гимназия в Свиленград, безплатна ученическа трапезария, подпомагане на Тракийския студентски съюз.
През 1936 г. е закупен със средства на фонда недвижим имот в София, на ул. Стефан Караджа 7.
През 1937 г. имотът е дарен на фонд "Тракийско дело" с предназначението да служи за приютяване на всички български бежанци от Източна и Западна Тракия и да носи името "Баш клисе".
Фондът съществува до 1951 г., когато е закрит с Указа за обществено подпомагане.
Дейността на фонда "Баш клисе" е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Тази рубрика във Vesti.bg се осъществява по идея и със съдействието на Българския дарителски форум (БДФ), издател на енциклопедията.
