Г инка Тодорова е секретар на карловското читалище „Васил Левски“ в квартал Сушица вече 15 години, никога не е пропускала старчовските игри, а последните години танцува, заедно с другите кукери.
„Баща ми, брат ми, двете ми дъщери и племенниците ми танцуват като кукери, наричаме се семейния състав на белогащите. За хората в Сушица, Старчов ден е най-големия празник. Ритуал, който губи началото си назад в тъмните векове, традиция, станала част от историята.
Обичаят съществува на много места в България, но тук в селото е запазил напълно своята автентичност. Само в района на Карлово кукерите се наричат – старци, и стъпките, и костюмите и историите за старчовските игри се предават от поколение на следващото.
Седмици преди празника във всяка къща започва трескава подготовка. Дрънчат хлопки, от скриновете и таваните се изваждат костюми, поправят се маски, бродират се ризи. Селото се вълнува, шушука, наднича през оградата да види и тази година „дюзена“ на съседа“.
„От старите хора помня истории, които разкават, че по време на турското робство игрите били забранени, тогава кукерите се криели над селото, в местността Гущеров гроб и там са пресъздавали празника. Традицията никога не е прекъсвала“, продължава разказа си Гинка Тодорова и сякаш се връща в онова време, трудно и тежко като танца на баджаците.
„В карловско кукерите се наричат – старци и само при нас в Сушица са запазени игрите на две групи - белогащи и баджаци. Танцът им олицетворява вечната борба между доброто и злото в природата, свързан е с края на зимата и началото на пролетта.
Белогащите са облечени изцяло в бели дрехи, наметнати с червени кърпи с избродирани на тях жълти паунови пера. Обути в цървули, бели навуща, черни навои и черни кадънки. На кръста препасват прашки, завършващи с пискули в различни цветове - бял, син, червен, зелен и жълт. Червеният е символ на богатството и плодородието в природата, жълтият е символ на хляба, синият цвят символизира спокойствието, зеленият – природата, белият чистотата и невинността, а черният е цвета на земята.
На кръста си препасват звънци от 9 до 15 броя, малките са отзад, отпред са големите. Тежестта на цялата връзка стига до 30 килограма. Белогащите са символ на добрите сили в природата, затова в миналото танцът се играел само от силни, млади мъже, ергени.
Другата група е на баджаците – те са облечени с панталони от кози кожи, черен сукман, бели ризи, на кръста препасват пет медни хлопки, които са много по-леки от звънците на белогащите. Преди години баджаци са били по-възрастните, улегнали мъже“.
Танцуват старци
„Спомням си, че баща ми участваше в игрите през цялата Сирна седмица. Понеделник, сряда и петък обикаляха от къща на къща, облечени като „плашилки“, гонеха злото и наричаха за плодородие, здраве и берекет през годината. Играеха през ден, за да могат да се възстановят, да излекуват нараняванията от тежките звънци.
В тези дни всеки сам изработва костюма си или се маскира както прецени, няма изискване старците да се обличат като баджаци и белогащи. Това е за кулминацията на празника в неделя. Още по тъмно кукерите обличат костюмите, завързват чановете и започват да се събират. От къща на къща, от махала в махала, дрънчат хлопки, наместват се кюлафи, подвикват на закъснелите, децата се гонят. (Пълният текст „Старецът и маската“)
