Д нес православната църква отбелязва Четвъртата неделя след Неделя подир Въздвижение – ден, в който се почитат светите отци от VII Вселенски събор. В същия ден Църквата възпоменава и светите мъченици Пров, Тарах и Андроник, преподобния Козма, епископ Маюмски, както и св. Мартин Милостиви – един от най-обичаните западни светци, почитан и в България.
Седмият вселенски събор се е провел през 787 г. в Никея, по времето на императорката Ирина и нейния син Константин VI. Основната му цел била да възстанови почитането на светите икони, забранено по време на иконоборческите спорове. Отците на събора постановили, че иконата не е идол, а свещен образ, който насочва ума и сърцето към Бога, и че почитта, отдавана на иконата, преминава към изобразявания светец.
Така тази неделя става символ на вярата, защитена чрез мъдрост и духовна сила, и на победата на православието над ересите и заблудите. В храмовете се отслужва специална литургия в чест на светите отци, с молитви за единство, вяра и просветление на вярващите.
Светите мъченици Пров, Тарах и Андроник
Тримата християнски мъченици са живели през III в., по времето на гоненията при император Диоклетиан. Те били арестувани заради вярата си в Христос и подложени на жестоки мъчения в град Тарс (днешна Турция). Въпреки страданията, не се отрекли от вярата си и били осъдени на смърт. Църквата ги почита като пример за непоколебима твърдост и вярност към Бога.
Преподобни Козма Маюмски
Св. Козма Маюмски бил епископ, поет и църковен химнограф от VIII в. Той е съвременник и приятел на св. Йоан Дамаскин и е известен като един от най-талантливите съставители на богослужебни химни и канони в православната традиция. Неговите песни се пеят и до днес по време на празничните служби.
Св. Мартин Милостиви
Св. Мартин Милостиви (или Св. Мартин от Тур) е роден през IV в. в Панония (днешна Унгария). Бил е римски войник, който след приемането на християнството се отказал от военната служба и посветил живота си на вярата и милосърдието.
Най-известната история за него разказва как споделил наметалото си с измръзнал бедняк, след което насън му се явил Христос, облечен в същата половина от наметалото.
Св. Мартин бил избран за епископ на Тур и станал символ на състраданието и добротата.
Традиции и вярвания в България
В народния календар денят има по-тих и размислен характер, защото идва след големия празник на Въздвижение (Кръстовден) и продължава есенния духовен цикъл.
Според вярванията, неделята на светите отци е подходяща за семейно събиране и молитва, както и за вземане на важни решения – тъй като мъдростта на „отците“ се смята за духовен ориентир. В някои райони жените не перат и не месят, за да не „осквернят празника“. Вярва се, че ако денят е слънчев, зимата ще бъде лека и плодородна.
В чест на св. Мартин Милостиви в някои български села, особено в Северозападна България, се приготвя курбан за здраве и се раздава хляб на бедни, в духа на милосърдието, което светецът символизира.
Имен ден
На този ден имен ден празнуват хората, носещи имената Мартин, Мартина, Марто, Мартина, Мартинна, както и производните им.
Това е ден на доброто сърце, на помощта към ближния и на вярата, че щедростта и добротата винаги се възнаграждават.
