И звестният беларуски правозащитник Алес Бяляцки, основател на правозащитния център "Вясна" и лауреат на Нобеловата награда за мир за 2022 г., до миналата седмица беше в беларуски затвор. Там той излежаваше десетгодишна присъда, наложена му през март 2023 г. от съд в Минск за "контрабанда" и "многократни нарушения на правилата за организиране и провеждане на масови мероприятия", съобщи Deutsche Welle.
На 13 декември 2025 г. с посредничеството на САЩ правозащитникът беше освободен от затвора в Беларус и замина за Литва.
ДВ: При първия се престой в затвора от 2011 до 2014 г. бяхте класифициран като политически затворник. По-различно ли беше при второто ви наказание?
Алес Бяляцки: Първите месеци в предварителния арест много ми напомняха за миналото. Начинът на работа в затвора беше същият, а килията ми се намираше в непосредствена близост до тази, в която бях преди. Но имаше и съществени промени. Условията на задържане за политическите затворници бяха значително влошени, направо садистични. Нечовешкото отношение се бе превърнало в абсолютна норма. Кореспонденцията и комуникациите бяха напълно ограничени. Дори в деня на освобождаването ми отнеха всички ръкописи и всичките писма, които бях получил през това време. Там написах мемоарите си и сега всичко това е загубено. Писмата от жена ми, а също и първите писма от приятели, означаваха много за мен. През цялата 2025 г. получих само едно писмо от жена ми, а тя не получи нито едно от мен. Бях напълно изолиран.
Освен това все по-често се налагаха допълнителни наказания, като например настаняване в килия, в която в продължение на няколко месеца трябва да делиш с друг човек шест до десет квадратни метра. Това беше, така да се каже, затвор в затвора. Има и допълнителни наказания, с които задържането се удължава с една или две години, а такива процедури могат да се повтарят безкрайно.
Днес всичко това е организирано в една система за постоянен натиск върху политическите затворници - психически, морален и физически. Тя е насочена към здравето и самочувствието, иска да унищожи човека, да изтрие индивидуалността му и да го превърне в мълчалив роб. Тази система е толкова усъвършенствана, че напомня силно на сталинския период. Тази постсталинистка система процъфтява днес в Беларус.
ДВ: Как разбрахте, че сте получил Нобеловата награда за мир?
А. Бяляцки: Това беше преди три години. Научих го от други затворници в коридора на следствения арест. Няколко минути по-късно се срещнах с адвокатката ми и тя потвърди новината. Това беше напълно неочаквано за мен, въпреки че бях в списъка с номинираните. Бях номиниран няколко пъти, но шансовете ми винаги бяха малки, имайки предвид многото други кандидати и проблеми.
Когато това се случи, бях шокиран. Отначало не можех да повярвам. Но беше реално и нашата трагична ситуация допринесе за това. Нобеловата награда не беше присъдена за нашите успехи, а за масовия героичен кураж, който беларусите проявиха по време на протестите през 2020 г., за стремежа на милиони беларуси към свобода и справедливост. Това е резултат от ежедневната, продължила години работа на беларуското гражданско общество и по-специално на защитниците на правата на човека.
Контекстът на тази награда също е важен, тъй като тя беше присъдена едновременно на руски и украински активисти правозащитници. Ние, беларусите, се намираме в центъра на украинско-руската война, ние продължаваме да сме свързани с политическата ситуация в региона. На практика в Беларус важи военно положение, макар и да не е обявено официално. Съществува постоянна опасност от война, въпреки че се водят мирни преговори. Перспективите за мир в близко бъдеще са много несигурни и не е ясно какво ще се случи след пет до десет години.
ДВ: Вие сте активен отдавна. Догодина "Вясна" ще навърши 30 години. Има ли още надежда за един демократичен Беларус, в който ще се спазват човешките права?
Алес Бяляцки: За съжаление, престоят ни в затвора беше част от работата ни. Задържането на защитници на човешките права най-ясно показва, че в страната няма демокрация и че човешките права не се зачитат. Все още не виждаме светлина в края на тунела, но трябва да продължаваме напред, защото съм сигурен, че тази светлина съществува.