П овече от 600 участници се включиха във фестивала на маскарадните игри „Беленски бразаи“, който се състоя на 21 и 22 февруари в Бяла, Русенско. Мскарадните игри за здраве и плодородие изпълниха с феерия от багри, звуци и мистерии центъра на Бяла.
Зрителите видяха ритуално дефиле и обредни спектакли на бразайски групи от Бяла, на сурвакарски групи от пернишките села Лесковец и Долна Секирна, на кукерски групи от силистренското село Айдемир и от ямболското село Победа. Беше представена и маскарадната игра „Джамал" от групата за автентичен фолклор от русенското село Кошов.
Фестивалът се организира по проект „Бяла – култура, памет и бъдеще“, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост. „Повечето културни прояви се организират основно през лятото. По този повод имахме идея да осъществим събитие и през зимния период. Така, използвайки този инструмент, решихме да възродим една позабравена традиция, свързана с беленските бразаи. Ученици, читалищни дейци и самодейци изработват сами маски и костюми“, каза кметът на Бяла Димитър Славов.
По думите му идеята е фестивалът да се превърне в традиция и да се организира всяка година през зимния период.
Кукерите: Вечният танц между светлината и мрака
Кукерските игри са най-мощен древен български ритуал за пречистване. Те се изпълняват основно в периода между Месни и Сирни Заговезни (макар в Западна България, при сурвакарите, това да става около Нова година).
Основната цел на кукера не е само да плаши. Чрез тежките чанове, страшните маски и фалическите символи, той цели да прогони „лошотията“, зимния мъртвеж и да събуди земята за нов живот.
Традиционната маска се изработва от кожа, дърво и рога. Цветовете имат строго значение: червеното е символ на кръвта, огъня и плодовитостта; бялото – на светлината и чистотата; черното – на земята и силата. Кукерското шествие е театър на открито. В него задължително присъстват персонажи като „Бабата“, „Дядото“, „Царят“ и „Невястата“. Кулминацията е символичното заораване на мегдана, което гарантира берекет през годината.
С какво се отличават „Беленските бразаи“
Докато кукерите са познати в цяла България, „Беленските бразаи“ (специфични за град Бяла, Русенско) са едно от онези „скрити съкровища“, които малцина извън региона познават в детайли. Това е уникален маскараден обичай, който се провежда на Сирни Заговезни.
Ако кукерът е антропоморфно (човекоподобно) чудовище, то Бразая е зооморфно същество. Бразаят е изключително специфична маска. Тя представлява дълъг дървен прът, на върха на който е монтирана подвижна глава, напомняща на птица или фантастично животно с клюн. Тялото е покрито с халища (черги) или кожи, под които се крият двама или трима мъже.
Движещият се клюн - това е най-характерното – долната челюст на Бразая е подвижна и се контролира с връв. По време на танца Бразаят „кълве“ хората, щрака заплашително и се опитва да „открадне“ някоя мома или да закачи стопаните. Това щракане се вярва, че пропъжда болестите.
За разлика от тежките чанове на кукерите, при Бразаите акцентът е върху визуалната гротеска и хумора. Те не влизат в домовете кротко – те нахлуват, правят бели, гонят се и създават хаос, който символизира разрушаването на стария ред, за да се роди новият.
Докато кукерството е масово движение, Беленският бразай е тясно свързан с местния фолклор на Северна България. Той е по-близо до „джамалите“ (които срещаме в Поповско и Шуменско), но със своя специфична беленска естетика в украсата на главата – често окичена с огледала, цветя и панделки.
