„Дракула“ – непознатата история на един културен феномен|Vesti.bg

Гешев и Калоян от „Игри на волята”: Георги Шопа прекалява със стратегиите (ВИДЕО)

Теодор-Чикагото и Гордиенко потънаха в дълбините на Блатото в “Игри на волята”

Доц. Борислав Цеков в Телеграфно подкастът: Рубио и Ванс се борят да наследят Тръмп в Белия дом

Зам.-шефът на ЦСМПВ д-р Мартин Малчев пред Телеграфно подкастът: Спасихме живот за 4 минути

Японски учени разгадаха една от най-трудните загадки на COVID-19 - „мозъчната мъгла“

Шокиращи номинации в Big Brother тази вечер

Военно положение води до сълзи в Big Brother тази вечер

Дженифър Лопес и Бен Афлек се харесват много повече, когато не са женени

Б ез никакво съмнение, граф Дракула е най-известният вампир в историята на литературата. Образът на жестокия кръвопиец е представен за пръв път в едноименния роман на Брам Стокър, издаден през 1897 г. и постепенно се превръща в истински културен феномен. Днес, той присъства в хиляди книги, филми и сериали. Едва ли има човек, който да не е запознат с основните факти за него – например, че живее в замък в Трансилвания, мрази слънчевата светлина и има способността да се превръща в прилеп. В следващите редове може да научите някои не толкова известни подробности за страховития и популярен по цял свят граф Дракула:

Dracula author's lost story unearthed after 124 years https://t.co/Jq9iA3cEqk
— BBC News (UK) (@BBCNews) October 19, 2024

Първата адаптация на „Дракула“

На 18 май 1897 г. – само осем дни преди публикуването на „Дракула“, Брам Стокър представил пиеса, базирана на неговия роман, в театър „Лисеъм“, на който бил управител. Той направил това с една единствена цел – да бъде сигурен, че няма да загуби правата си върху бъдещи сценични адаптации на своето произведение. По това време действали закони, според които една пиеса трябвало да бъде представена пред публика, преди да бъдат предявени каквито и да било претенции за авторски права. Сценарият на Стокър представлявал преработена версия на романа, като части от него така и не били включени в постановката. Продължителността на пиесата била внушителна – приблизително шест часа, като билети за нея си купили само двама души. Това не е особено изненадващо, тъй като новината за театралната версия на „Дракула“ била разпространена едва половин час преди премиерата. Твърди се, че прочутият британски актьор Хенри Ървинг, на когото Стокър бил личен асистент, обобщил мнението си за пиесата с една дума: „Ужасяваща“.

Real Count Dracula? ‘Tears of blood’ found in testing of Vlad the Impaler’s letters https://t.co/nMAYzhqmpU pic.twitter.com/o90ZewmoM7
— The Independent (@Independent) August 16, 2023

Между фактите и легендите

Според повечето изследователи, образът на кръвожадния вампир е вдъхновен от напълно реална историческа личност – владетеля на Влашко Влад III Дракула, известен и с прозвището си Цепеш. В интерес на истината, обаче, той изобщо не присъства в бележките на Брам Стокър към неговия прословут роман, което кара някои експерти да си зададат въпроса дали прототипът на чудовището всъщност не е друг. Сред имената, които се споменават най-често, е това на актьора Хенри Ървинг. Описанието на вампира в някои отношения напомня за външния вид на Ървинг – орлов нос, гъсти вежди и широко чело. Други свързват Дракула с унгарската графиня Ержебет Батори. Според преданията, тя отвличала млади девойки и ги убивала, за да се къпе в кръвта им, надявайки се по този начин да си осигури вечна младост. Трета теория свързва Дракула с убийствата, извършени от Джак Изкормвача в края на XIX в. Категорични доказателства в подкрепа на някое от тези твърдения няма, поради което редица изследователи смятат, че образът на граф Дракула е изцяло плод на въображението на Стокър. Според неговия биограф Хари Лъдлам, романът бил вдъхновен от кошмар, сънуван от писателя, в който „кралят на вампирите се надигнал от гроба си, за да се заеме с ужасяващите си дела“.

“Nosferatu” is the archetypal “Dracula” film. A century on it is still revered for its experimental techniques and for the glut of horror-movie conventions it established https://t.co/F2XPdQxTTH
— The Economist (@TheEconomist) October 31, 2022

Екранизации и съдебни дела

„Носферату – симфония на ужаса“ е германски ням филм на режисьора Фридрих Мурнау, създаден през далечната 1922 г. Считан за едно от най-влиятелните кинопроизведения на всички времена, той представлява екранизация на романа „Дракула“. Мурнау, обаче, не получил разрешение от Стокър да заснеме филма, поради което бил принуден да направи някои промени – например, вампирът станал носферату, а граф Дракула се превърнал в граф Орлок. Брам Стокър починал през 1912 г., но когато вдовицата му – Флорънс, научила за лентата, тя моментално завела дело срещу създателите ѝ. През 1925 г. съдът взел решение всички копия на филма да бъдат унищожени (компанията, отговорна за заснемането и разпространяването му, обявила фалит и нямало как да плати исканото обезщетение). Въпреки това, няколко копия били запазени, а днес „Носферату – симфония на ужаса“ е достъпен в няколко възстановени версии.

Що се отнася до Флорънс Стокър, след като спечелила съдебната битка, тя решила да сключи сделка за екранизацията на „Дракула“ с „Колумбия Пикчърс“. Тогава станало ясно, че докато кандидатствал за авторски права в САЩ, покойният ѝ съпруг допуснал няколко грешки при попълването на необходимите документи. Така, романът му станал публично достояние. Това несъмнено било голямо разочарование за наследниците на Стокър, но и отлична новина за холивудските режисьори, които веднага се захванали с екранизирането на литературната творба. През следващите години популярността на Дракула нараснала изключително много, като до ден днешен той продължава да държи рекорда за литературен персонаж, присъстващ в най-много филми и сериали.

Bela Lugosi rare promo for 'Dracula' (1931) pic.twitter.com/qIuf85bjD0
— Classic Horror Films (@HorrorHammer1) October 29, 2024

Погребението на Бела Лугоши

През годините, редица холивудски звезди са влизали в ролята на легендарния вампир – от Кристофър Лий до Адам Сандлър, но несъмнено най-емблематичното изпълнение е това на Бела Лугоши в адаптацията на „Дракула“ от 1931 г. Американският актьор от унгарски произход починал на 16 август 1956 г., като бил погребан с едно от наметалата, които носел в класическия филм на ужасите. Много хора смятат, че малко преди смъртта си, самият той поискал да бъде положен в гроба с въпросната дреха, но това не е истина. „Майка ми и аз решихме да го облечем така“, разкри години по-късно в свое интервю синът на актьора Бела Джордж Лугоши. „Баща ми никога не е изразявал подобно желание, но сметнахме, че ще бъде подходящо изпращане“, допълва той. Освен това, Бела Джордж Лугоши запазил друга пелерина, носена от легендарния актьор, като през 2011 г. я пусна на търг. Началната ѝ цена беше 1,2 млн. долара, но остана непродадена. „Случилото се ни накара да осъзнаем, че не искаме наметалото да се озове в шкафа на някой колекционер“, сподели синът на Бела Лугоши. В резултат, през 2019 г. той дари дрехата на Музея на киноакадемията, където всеки посетител може да се наслади на това емблематично парче от историята на седмото изкуство.

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase

Още от автора:

Трудният избор на Грузия

Следващият ход на Израел

Дебатът, който не се състоя – защо Тръмп отказва да се изправи срещу Харис

Крахът на Русия в Черно море

Скандалните тайни на технологичните гиганти, които възмутиха света

Една година по-късно – задълбочаващата се криза в Близкия изток

Сблъсъкът на вицепрезидентите – Джей Ди Ванс срещу Тим Уолц

Унгария поглежда към Африка

Екстремното време, което заплашва Европа

Най-абсурдното състезание в историята на Олимпийските игри