И зказвания на президента на САЩ Доналд Тръмп отново привлякоха вниманието към ежегодните спекулации за това кой ще бъде следващият носител на Нобеловата награда за мир.
Дългогодишни наблюдатели на Нобеловата награда обаче смятат, че шансовете на Тръмп остават минимални, въпреки множеството високопоставени номинации и някои забележителни външнополитически интервенции, за които той лично си приписва заслуги, предаде PBS News.
Експерти посочват, че Норвежкият нобелов комитет обикновено се фокусира върху устойчивостта на мира, насърчаването на международното разбирателство и работата на институции, които укрепват тези цели. Собственото досие на Тръмп може дори да не е в негов интерес, твърдят те, като посочват очевидно пренебрежението му към многостранните институции и незачитането на глобалните опасения, свързани с климатичните промени.
Въпреки това американският лидер многократно е търсил вниманието на Нобеловия комитет още от първия си мандат, като наскоро заяви пред делегати на ООН, че „всички казват, че трябва да получа Нобеловата награда за мир“. Важно е да се отбележи, че човек не може да се самономинира.
Номинациите на Тръмп
Longtime Nobel watchers say President Trump’s prospects remain remote despite a flurry of high-profile nominations and some notable foreign policy interventions for which he has taken personal credit.https://t.co/gB9qLc3fq9
— PBS News (@NewsHour) October 5, 2025
Хвалебственият тон на Тръмп и предишните му високопрофилни номинации го правят най-известното име в списъка на фаворитите на букмейкърите. Не е ясно обаче дали името му се обсъжда, когато петчленният Нобелов комитет, назначен от норвежкия парламент, се събира на закрити врата.
Тръмп е номиниран няколко пъти от хора в САЩ, както и от политици в чужбина, от 2018 г. насам. Името му беше предложено и през декември от американския представител Клаудия Тени (републиканец от Ню Йорк), като според изявление от нейния офис това е заради ролята му в посредничеството за Споразуменията на Авраам, които нормализираха отношенията между Израел и няколко арабски държави през 2020 г. Номинациите тази година от израелския премиер Бенямин Нетаняху и правителството на Пакистан бяха направени след крайния срок на 1 февруари за наградата за 2025 г., предаде SkyNews.
Тръмп многократно е заявявал, че „заслужава“ наградата и твърди, че е „сложил край на седем войни“. Той намекна за възможността да прекрати осма война, ако Израел и Хамас се съгласят с неговия мирен план, насочен към приключване на близо двегодишната война в Газа.
„Никой досега не е направил това“, каза той пред събрание на военни лидери в базата на морската пехота Куантико във Вирджиния. „Ще получа ли Нобелова награда? Абсолютно не. Ще я дадат на някой, който не е направил нищо.“
Президентът на САЩ не крие, че „би искал нищо повече“ от това да спечели престижната награда, твърдят експерти пред Sky News, като предложенията, че е достоен кандидат, датират още от първия му мандат. В края на 2019 г., преди среща с пакистанския премиер Имран Хан, Тръмп заяви пред репортери, че „би получил Нобелова награда за много неща, ако я дават справедливо, което не правят“. През януари 2020 г. той се оплака, че е трябвало да я спечели вместо премиера на Етиопия Абий Ахмед Али, който ръководеше подписването на мирен договор за граничния конфликт на страната му с Еритрея. На митинг преди втората си изборна победа през 2024 г. той каза на поддръжниците си в Детройт: „Ако се казвах Обама, щяха да ми дадат Нобеловата награда за 10 секунди.“
През февруари тази година, по време на среща с израелския премиер Бенямин Нетаняху в Белия дом, той заяви: „Никога няма да ми дадат Нобелова награда за мир. Заслужавам я, но никога няма да ми я дадат.“ На 18 август, по време на среща на върха с украински и европейски лидери, той каза: „Ако погледнете шестте сделки, които уредих тази година, всички те бяха във война. Не направих никакви примирия.“ На следващия ден, 19 август, той се поправи, казвайки пред Fox News: „Сложихме край на седем войни.“
Неговият екип също подкрепя призивите за присъждане на наградата, като прессекретарят му Каролин Левит я споменава на няколко брифинга в Белия дом, описвайки го като „президента на мира“ и заявявайки, че „отдавна е време“ за това.
Въпреки това неговото лобиране вероятно ще има обратен ефект. Комитетът, който присъжда наградата, предпочита да работи независимо, заяви един от членовете му пред Reuters, предпазвайки се от външен натиск.
Вместо това петчленният комитет може да пожелае да отличи хуманитарна организация, работеща в среда, станала по-трудна отчасти заради съкращенията на американската помощ при управлението на Тръмп. Това може да означава награда за Агенцията на ООН за бежанците (UNHCR), Детския фонд на ООН (UNICEF), Червения кръст, Лекари без граници или местна инициатива като Стаите за спешна помощ в Судан, наред с други.
„Той няма никакъв шанс да получи наградата за мир“, каза Асле Свеен, историк на наградата, посочвайки подкрепата на Тръмп за Израел във войната в Газа и опитите му за сближаване с руския президент Владимир Путин сред причините. Според Нина Грегер, директор на Института за изследване на мира в Осло, Тръмп не допринася за напредъка в международното сътрудничество, както е описано в завещанието на Алфред Нобел, което определя наградата да бъде връчена на човек, „който е направил най-много или най-доброто за насърчаване на братството между нациите“.
„Той изтегли САЩ от Световната здравна организация и от Парижкото споразумение за климата, започна търговска война със стари приятели и съюзници“, каза тя пред Reuters. „Това не е точно това, което си представяме, когато мислим за мирен президент или за някой, който наистина се интересува от насърчаване на мира.“
Изненадващу лауреати в миналото
Why Nobel experts aren't betting on Trump for this year's Peace Prize https://t.co/vvBvTCOnJe https://t.co/vvBvTCOnJe
— Reuters (@Reuters) September 25, 2025
Въпреки това в миналото много изненадващи кандидати са печелили Нобеловата награда за мир – Барак Обама получи наградата по-малко от осем месеца след като стана президент на САЩ, а Хенри Кисинджър я спечели в разгара на войната във Виетнам.
„Понякога хората са получавали наградата за мир въпреки бруталното си минало, авторитарно управление или фон, в който са допринесли за зло или поне за неправда“, каза Хенрик Сюсе, бивш член на Норвежкия нобелов комитет. „Но те изрично са осъзнали, че нещата, за които са допринесли, са били грешни, и затова са предприели необходимите стъпки, за да ги поправят“, добави той, като даде за пример Ф. В. де Клерк, последния лидер от ерата на апартейда в Южна Африка, който спечели наградата заедно с Нелсън Мандела през 1993 г.
Ако Тръмп успее да окаже натиск върху Путин да прекрати войната в Украйна или върху израелския лидер Бенямин Нетаняху да спре войната в Газа, той би могъл да бъде обсъждан като възможен кандидат, смята Грегер. Ветерани в областта на Нобеловата награда обаче подчертават, че комитетът дава приоритет на устойчивите, многостранни усилия пред бързите дипломатически успехи. Тео Зену, историк и изследовател в Обществото „Хенри Джаксън“, заяви, че усилията на Тръмп все още не са доказали дълготрайността си.
„Има огромна разлика между спиране на бойните действия в краткосрочен план и разрешаването на основните причини за конфликта“, каза Зену. Той също подчерта, че пренебрежителната позиция на Тръмп към климатичните промени е в разрез с това, което мнозина, включително Нобеловият комитет, смятат за най-голямото дългосрочно предизвикателство за мира на планетата. „Не мисля, че биха присъдили най-престижната награда в света на някой, който не вярва в климатичните промени“, добави той. „Когато погледнем предишни носители, които са били строители на мостове, въплъщавали международното сътрудничество и помирението – това не са думи, които свързваме с Доналд Тръмп.“
Откровеността на Тръмп относно възможността да спечели наградата също може да работи срещу него – комитетът не би искал да бъде възприет като отстъпващ пред политически натиск, смята Нина Грегер. Тя определя шансовете на Тръмп за наградата тази година като „малко вероятни“. „Реториката му не сочи към мирна перспектива“, добави тя.
Обявяването на Нобеловите награди започва в понеделник с наградата за медицина. То продължава с наградата за физика във вторник, за химия в сряда и за литература в четвъртък. Нобеловата награда за мир ще бъде обявена в петък, а Мемориалната награда за икономически науки на Нобел – на 13 октомври.
Истината зад "седемте войни" на Тръмп
Trump has claimed he successfully ended seven wars. But is that true? We broke down each conflict he may have been referring to and explained what really happened. https://t.co/YWfxG4RD9b pic.twitter.com/5wZyxJrTwJ
— snopes.com (@snopes) September 29, 2025
Тръмп практически се самономинира за Нобеловата награда за мир във вторник, заявявайки в обръщението си към ООН, че е „сложил край на седем безкрайни войни“, които „бушуваха, като безброй хиляди хора бяха убити“. „Сложих край на седем войни, и във всички случаи те бушуваха, с безброй хиляди убити. Това включва Камбоджа и Тайланд, Косово и Сърбия, Конго и Руанда – жестока, насилствена война, Пакистан и Индия, Израел и Иран, Египет и Етиопия, както и Армения и Азербайджан“, каза Тръмп в изказването си.
Двата конфликта, в които Тръмп досега е положил най-много усилия за прекратяване – войната на Израел в Газа и войната на Русия срещу Украйна – продължават да бушуват без признаци на затишие, въпреки множеството срокове, заплахи и обещания, които той е дал за постигане на споразумения за примирие. Това включва и едно от предизборните му изявления, че войната между Киев и Москва никога нямаше да се случи, ако той беше на поста, след което обеща да я разреши за 24 часа. Но неуспехът да се постигне сделка в Близкия изток и Украйна не е спрял Тръмп да се хвали с конфликтите, за които твърди, че е сложил край.
Тръмп повтаря това твърдение от началото на лятото, като Белият дом предостави миналия месец списък със седем двустранни споразумения. Въпреки че със сигурност е допринесъл за посредничеството на няколко споразумения между дългогодишни врагове, ролята му в осигуряването на примирия в някои от другите конфликти, с които се хвали, е оспорвана от някои от участващите страни. И разбира се, има войни, които не са се водили, когато той твърди, че ги е прекратил.
Армения и Азербайджан
Тръмп със сигурност заслужава признание за това, че беше домакин на лидерите на Армения и Азербайджан в Белия дом през август, където те финализираха мирно споразумение, обявено за първи път преди около пет месеца. Двете бивши съветски републики бяха въвлечени в конфликт за Нагорни Карабах в продължение на почти четири десетилетия. Отцепилият се регион в Кавказките планини беше дом на около 120 000 етнически арменци и макар че международно се счита за част от Азербайджан, той беше контролиран от арменски сепаратисти след разпадането на Съветския съюз. Това се промени през 2023 г., когато светкавична 24-часова атака позволи на Азербайджан да възстанови пълния контрол над Нагорни Карабах, което накара етническото арменско население на региона да избяга в Армения в рамките на една седмица.
Премиерът на Армения Никол Пашинян и президентът на Азербайджан Илхам Алиев похвалиха Тръмп за ролята му в подписването на сделката – въпреки че по-късно, говорейки за това, той обърка Армения с Албания и нарече Азербайджан „Абербайджан“. Макар и несъмнено стъпка напред, споразумението все още не е ратифицирано от нито една от двете страни. Остават няколко нерешени въпроса – най-вече Азербайджан настоява Армения да промени конституцията си, ход, който вероятно ще бъде отхвърлен от арменските избиратели на референдум.
Камбоджа и Тайланд
Границата между Тайланд и Камбоджа, дълга 817 километра, е склонна към избухвания на насилие от десетилетия. Камбоджа преди това е търсила решение от Международния съд на ООН за спорни територии, но Тайланд заяви, че не признава юрисдикцията на съда и твърди, че някои райони по границата никога не са били напълно разграничени. Последният кръг на насилие избухна през юли, когато най-малко 38 души, предимно цивилни, бяха убити, а стотици хиляди бяха принудени да напуснат домовете си. Тръмп проведе отделни телефонни разговори с лидерите на двете страни, заплашвайки да спре търговските преговори, ако не се съгласят на примирие. Двете страни се срещнаха в Малайзия в рамките на дни и се договориха за прекратяване на огъня. Въпреки това конфликтът за спорната граница остава нерешен – макар премиерът на Камбоджа Хун Манет да заяви, че е номинирал президента на САЩ за Нобеловата награда за мир.
Израел и Иран
Когато президентът на САЩ обяви примирие между Израел и Иран след 12 дни на бойни действия през юни, това изглеждаше малко прибързано, тъй като и двете страни продължиха с последните си атаки. Въпреки това двете държави по-късно подкрепиха примирието. Директната конфронтация между дългогодишните врагове започна, когато Израел започна изненадващи атаки срещу ирански военни и ядрени съоръжения, при които бяха убити видни политици, военни лидери и ядрени учени. Иран отвърна с вълни от ракетни и дронови удари срещу израелски градове и военни обекти. Макар Тръмп да изясни, че първоначално е бил против директна атака на Израел срещу Иран, САЩ се присъединиха и бомбардираха основните ядрени съоръжения на Иран с уникално мощните си бомби за разрушаване на бункери. Както при много от другите конфликти, които той твърди, че е прекратил, ролята на Тръмп в спиране на насилието остава неясна. Не е постигнато мирно споразумение или твърда сделка за бъдещето на ядрената програма на Иран, а и двете страни продължават да си отправят заплахи.
Индия и Пакистан
Индия и Пакистан се забъркаха в най-интензивния си конфликт от десетилетия през май, след като Индия изстреля ракети срещу девет обекта в Пакистан в отговор на клане на туристи в администрирания от Индия Кашмир, за което Индия обвини Пакистан. Конфликтът бушуваше няколко дни, когато изведнъж Тръмп обяви в социалните мрежи, че САЩ са посредничили за прекратяване на бойните действия. Има противоречиви сведения за това как е договорено примирието. Исламабад похвали участието на САЩ и номинира Тръмп за Нобеловата награда за мир за това, което нарече „решителна дипломатическа намеса“. Индия обаче омаловажи участието на Тръмп, заявявайки, че примирието е договорено „директно между двете страни“. Индия категорично се противопоставя на всяка чуждестранна намеса по въпроса за Кашмир, спорния регион, за който Индия и Пакистан са водили няколко войни, настоявайки, че това не е работа на други държави.
Руанда и Демократична република Конго (ДРК)
Когато представители на Демократична република Конго (ДРК) и Руанда подписаха мирно споразумение, посредничено от САЩ през юни, то беше приветствано от Тръмп като „Велик ден за Африка и, честно казано, велик ден за света!“ Въпреки това има малко доказателства, че конфликтът – един от най-продължителните и сложни в света – отслабва по какъвто и да е начин. Десетки милиции, които се сражават от три десетилетия, все още участват в смъртоносни битки. CNN посети контролирания от бунтовниците град Гома, дом на повече от 2 милиона души, по-рано този месец. Местни жители, хуманитарни работници и лидери на бунтовниците заявиха пред CNN, че боевете и трудностите, причинени от тях, продължават. Същата седмица Службата за правата на човека на ООН (OHCHR) публикува доклад за ескалацията на враждебностите между януари и юли 2025 г. в провинциите Северно и Южно Киву в източната част на ДР Конго, където се намират два от най-големите градове – Гома и Букаву.
Египет и Етиопия
Не е ясно как точно Тръмп е прекратил този конфликт, тъй като Египет и Етиопия не са били и не са във война. Въпреки това двете страни са въвлечени в ожесточен спор за огромен хидроелектрически язовир, който Етиопия официално откри по-рано този месец – и има опасения, че този разрив може да ескалира. Разположен на приток на Нил, Големият етиопски ренесансов язовир отне около 15 години за изграждане и етиопците го смятат за ключ към бъдещото си икономическо процъфтяване. Египет и Судан отдавна се противопоставят на язовира, твърдейки, че той ще се отрази негативно на наличността на вода надолу по течението. Египет твърди, че според договор от колониалната ера, подписан с Великобритания, има право на вето върху всички проекти на Нил.
Сърбия и Косово
Друга загадка в списъка на Тръмп с решени конфликти. Косово обяви независимост от Сърбия през 2008 г., девет години след като НАТО започна бомбардировъчна кампания срещу сръбските сили, отговорни за брутално потушаване на етническите албанци в Косово. Сърбия и Косово подписаха споразумение за икономическа нормализация по време на първия мандат на Тръмп през 2020 г., но Сърбия продължава да смята Косово за отцепила се държава и не признава нейната независимост. Напрежението между двете страни продължава да избухва на всеки няколко месеца, като Европейският съюз – към който и двете държави желаят да се присъединят – играе ключова роля в посредничеството.
Кой може да спечели вместо това?
47's dreams shattered?
— Press TV 🔻 (@PressTV) October 5, 2025
Experts cited by AP suggest that Trump's chances of winning the Nobel Peace Prize are quite slim.
Follow: https://t.co/mLGcUTSA3Q pic.twitter.com/RRztjtXxBH
Освен хуманитарна организация, комитетът може да отличи институции на ООН като Международния съд или ООН като цяло, която отбелязва 80-ата си годишнина тази година. Може също да насочи вниманието към журналисти след година, в която повече медийни работници от всякога бяха убити, докато отразяваха новините, повечето от тях в Газа. Ако е така, комитетът може да награди Комитета за защита на журналистите или Репортери без граници. Може също да подчертае местни посредници, които договарят примирия и достъп до помощ в конфликти, като мирни комитети в Централноафриканската република, Мрежата за изграждане на мир в Западна Африка или Старейшините и Посредническия комитет в Ел Фашер, Дарфур. „Всеки от тях би бил достоен за наградата“, каза Карим Хагаг, ръководител на Стокхолмския международен институт за изследване на мира.
