Р азкопки в римската крепост Магна близо до Адриановия вал в Нортъмбърланд в североизточна Англия са разкрили много големи кожени обувки. Според някои новинарски публикации, откритието им е „озадачило“ археолозите, пише Sciencealert.
Оцеляването на обувките само по себе си не е чудотворно или необичайно. Отличните условия за съхранение, причинени от преовлажнена среда с ниско съдържание на кислород, означават, че кожата и други органични материали оцеляват във влажната почва на тази част на Северна Англия.
Многогодишни разкопки, проведени от Виндоландския тръст във Виндоланда, южно от Адриановия вал, а сега и в Магна, са открили огромна колекция от римски обувки. Тези находки ни предоставят отличен архив за обувките на войниците и цивилните, които са живели около тях.
Обувките от Magna се открояват, защото много от тях са големи. Големи обувки са открити и във Виндоланда. От тези, чийто размер може да се определи, обаче само 0,4% са с големи размери. Средната дължина на обувките във Виндоланда е между 24 и 26 см, което отговаря на съвременни европейски номера от 40 до 42.
Големите обувки съставляват значително по-голям дял от обувките в Magna. Най-голямата открита обувка е дълга цели 32 см, което приблизително съответства на европейски размер от 47 до 49.
Тази колекция обувки повдига незабавен и очевиден въпрос: защо хората в Magna са имали толкова големи обувки?
Възможните отговори на този въпрос повдигат още въпроси и извеждат на преден план централен компонент на археологическите изследвания: добър дебат.
Ема Фрейм, старши археолог на разкопките в Магна, предполага: „Трябва да предположим, че това е свързано с хората, които живеят тук, с по-големи крака, потенциално по-високи, но не знаем.“
Тази идея за по-големи крака, по-едри хора е доста логична, макар че би предположила, че някои от военната общност в Магна наистина са били много високи. И тъй като римските гробища на Адриановия вал са били малко разкопани или проучени, имаме малко информация за това колко високи са били хората в тази част на римския свят.
Може би си струва да се обмислят и други идеи. Например, биха могли да бъдат някакъв вид снегоходки или зимни ботуши, предназначени да позволяват носенето на допълнителни слоеве подплънки или няколко чифта чорапи?
Едно писмо, запазено при подобни условия като обувките във Виндоланда, споменава за подарък от чорапи и бельо, изпратен на някого, разположен там, вероятно за да го стопля през студените зимни нощи. От други доказателства знаем също, че сирийски стрелци с лък са съставлявали една от частите, разположени в Магна. Тези мъже не са били свикнали с мразовития климат на Северна Англия.
Възможно ли е тези големи обувки да са опит за справяне с горчивия шок от британската зима? Или пък да имат медицинска цел, може би да позволят на хора с подути крака или хора, използващи медицински превръзки, да носят обувки?
Важно е да се отбележи, че не твърдя, че имам отговорите. Просто излагам някои хипотези, които биха могли да обяснят изключително големите обувки, въз основа на други доказателства, с които разполагаме, и потенциални логични обяснения за такива големи обувки.
Този вид хипотези са в основата на археологическия метод. Нови археологически открития се правят всеки ден и те често попадат в заглавията с фрази за „объркани археолози“.
Въпреки че този език може да предизвика обществен интерес, той също така рискува да създаде подвеждащо впечатление за дисциплината. В действителност работата, която археолози като мен и хиляди мои колеги по света вършат, се основава на внимателен, базиран на доказателства анализ.
Предизвикателството не се крие в липсата ни на експертиза, а в самото естество на доказателствата. Голяма част от далечното минало е изгубено във времето и това, което успяваме да възстановим, представлява само малък фрагмент от оригиналната картина.
Не сме толкова „объркани“, колкото стриктно тестваме множество хипотези, за да стигнем до най-правдоподобните интерпретации. Тълкуването на тези фрагменти е сложен процес, като сглобяването на пъзел от хиляда части, в който много от най-важните части (като ръбовете) липсват.
Понякога разполагаме с точно необходимите части, за да разберем цялостната картина, но друг път имаме пропуски и трябва да предложим поредица от различни предложения, докато не се появят повече доказателства.