Т еорията за 21 грама е хипотеза на д-р Дънкан Макдугъл, който предполага, че човешките души имат маса. Той провежда различни тестове през 1901 г., за да измери теглото на душата, пише Historic Mysteries.
На 10 април 1901 г. в Дорчестър, Масачузетс, е предстоял необичаен експеримент. Д-р Дънкан Макдугъл е възнамерявал да докаже, че човешката душа има маса и следователно е измерима.
Експерименти, проведени върху умиращи пациенти
Д-р Макдугъл провел този експеримент върху шест умиращи пациенти, поставени на специално изработени везни Fairbanks непосредствено преди смъртта им. Намерението на д-р Макдугъл било да претегли всяко тяло преди и след смъртта, за да определи евентуални разлики, измерени от деликатните везни. Пациентите били избрани въз основа на предстоящата им смърт. Двама пациенти страдали от туберкулоза, 5 били мъже и една жена.
В компанията на четирима други лекари, д-р Макдугъл внимателно измерил теглото на първия си пациент преди смъртта му. След смъртта на пациента се случило интересно събитие.
Внезапно, едновременно със смъртта, краят на гредата паднала с отчетлив удар, удряйки се в долната ограничителна щанга и оставайки там без отскок.
In 1907, Dr. Duncan MacDougall attempted something extraordinary.
— Darwin to Jesus (@darwintojesus) July 14, 2025
He placed dying patients on a precision scale.
He wanted to weigh the human soul.
What he found became legend:
At the moment of death, the body lost 21 grams.
Was it the soul leaving the body? pic.twitter.com/F9jKCbJKUu
Експериментът продължил със следващия пациент със същите резултати. Д-р Макдугъл чувствал, че е на прав път към нещо изключително. Цитат от статия в „Ню Йорк Таймс“ от 11 март 1907 г. улавя историческия момент:
„В момента, в който животът престана, противоположната везна падна с изумителна внезапност – сякаш нещо внезапно беше повдигнато от тялото. Веднага бяха направени всички обичайни изводи за физическа загуба на тегло и се оказа, че все още има цяла унция неотчетено тегло.“
Всички пациенти са загубили тегло след смъртта
И петимата лекари направили свои собствени измервания и сравнили резултатите си. Не всички пациенти отслабнали с еднакво тегло, но все пак отслабнали с нещо, което не можело да се обясни. За съжаление, само резултатите на четирима от шестимата пациенти можели да бъдат използвани поради механични повреди или смъртта на пациента преди поставянето на тестовото оборудване.
Но какво да кажем за постоянната загуба на тегло? Лекарите взели предвид всичко - от въздуха в белите дробове до телесните течности. Това все още не можело да се обясни. Интересна вариация се наблюдавала при третия пациент, който запазвал същото тегло веднага след смъртта си. Но след една минута той загубил около 30 грама тегло. Д-р Макдугъл обясни това несъответствие по следния начин:
"Вярвам, че в този случай, на флегматичен човек, бавно мислещ и действащ, душата е останала в тялото след смъртта, през минутата, изминала преди освобождаването ѝ. Няма друг начин да се обясни това и това е, което може да се очаква да се случи при човек с нейния темперамент".
Човешките души тежат 21 грама
След експеримента и консултация с другите лекуващи лекари, средната загуба на тегло за всеки човек изглежда е била ¾ от унция (21 грама). Д-р Макдугъл заключи, че човешката душа тежи 21 грама.
Д-р Макдугъл провел същия експеримент върху 15 кучета. Експериментите не показали промяна в теглото след смъртта им. Макдугъл заключил, че това може да означава, че само хората имат душа.
Х. ЛаВ. Туининг, учител по физика в гимназията политехника в Лос Анджелис, прави опит за същия експеримент върху мишки през 1917 г. Неговото заключение е в съответствие с това на д-р Макдугъл. Не е имало отклонение в теглото, когато мишките са умрели.
Д-р Макдугъл е бил уважаван лекар от Хавърхил и ръководител на Изследователското дружество, което е провеждало работа в тази област в продължение на шест години преди експеримента. Въпреки че се считат за неетични в днешно време, тези експерименти предизвикват много критики, вариращи от използваната методология до различни религиозни последици.
Валидиране на теорията за 21 грама
Д-р Макдугъл призна, че са необходими още изследвания. След тези експерименти обаче, д-р Макдугъл насочи вниманието си към получаване на възможността да фотографира душата, напускаща човешкото тяло. За съжаление, след експериментите си с теглото на душата, д-р Макдугъл не успя да постигне по-нататъшни научни открития. Д-р Дънкан Макдугъл почина през 1920 г.