В Тайван знакът @ наричат „малка мишка“. На руски е „куче“, на иврит – „щрудел“, на холандски – „маймунска опашка“, а в България го наричаме просто "маймунка". Макар днес да го възприемаме като модерен интернет символ, @ е огледало на история, която датира от хиляди години.
През 2010 г. Паола Антонели, старши куратор по архитектура и дизайн в Музея за модерно изкуство (MoMA) в Ню Йорк, направи смел избор.
„Исках да имам изложба от предмети, която показва, че всеки може да има изложба с музейно качество в чекмеджето си. Тя включва лепящи се листчета Post-it, M&M's, кламер, OXO Good Grips [популярна серия кухненски инструменти] – предмети, които са толкова вградени в живота ни и работят толкова добре, че дори вече не ги забелязваме“, казва тя.

„Част от това, което прави един музей, особено когато изолира тези предмети, е да създаде дистанция и драма и да позволи на хората да ги погледнат с нови очи“, добавя Антонели. „Изведнъж си изумен от историята, която стои зад тях. Осъзнаваш, че това е цяла вселена.“ Докато подготвяла изложбата, решението ѝ се сторило очевидно – Антонели придобила знака @ за постоянната колекция на MoMA.
Спрете за миг и погледнете клавиатурата си. Ако оставите настрана символите за валута, малко вероятно е да има друг знак с толкова голяма културна тежест като @. Това е водопроводът на интернет. Свързва имейла ви, подчертава потребителското ви име в стена от текст. Вероятно сте го използвали и днес.
Но &, #, %, *, всички те са полезни и често срещани символи. Как обаче @ е придобил своята сила? Въпреки че изглежда като съвременно явление, в него е скрита история, която преминава през хилядолетия, преодолявайки национални, културни и езикови бариери.
„Това е съкращение“, казва Кийт Хюстън, автор на книгата Shady Characters: The Secret History of Punctuation. Единственият въпрос е какво е означавало първоначално. Едно е ясно: корените му са свързани с грънчарството.
Древните гърци обичали амфорите – глинени съдове с две дръжки и дълга шийка, използвани за съхранение на вино, зърно, зехтин и други. С времето амфорите се превърнали и в стандартна мерна единица.
„Търговците често трябвало да съобщават идеята: „Ще ви продам определен брой амфори с нещо на определена цена“, казва Хюстън. И постепенно хората започнали да изписват „а“ с дълга опашка, увита около буквата, пропускайки останалите.
На 4 май 1536 г. търговец на име Франческо Лапи пише писмо от Севиля до Рим, в което посочва, че една амфора с вино струва около 70 или 80 дуката, използвайки @ за амфора. Това е първият пример за използването на @ в съвременния смисъл, но не и най-старото запазено копие на символа. В български ръкопис от 1375 г. също се среща @, но без различимо значение – просто завъртулка върху първата буква на думата „амин“.
След стотици години амфорите изчезнали от употреба, но @ се запазил, защото счетоводителите и регистраторите го използвали за обозначаване на количествата.
„Коренът на това е в пишещите машини, които се разпространяват в Съединените щати, главно през 19-ти век“, казва Гери Леонидас, професор по типография в Университета в Рединг. Отчасти поради бума на каталозите за поръчки по пощата, който създал огромни административни нужди и цели поколения професионални машинописки.
„Пишещата машина минимизира риска от лош почерк и увеличава ефективността на офис администрацията“, обяснява Леонидас. Някои ранни модели дори нямали единици и нули – използвали се буквите „O“ и „I“ – но до края на 19 век @ вече бил включен като ключов символ. „И тъй като машинописните процеси били тясно свързани с бизнеса и счетоводството, @ оцелял в поколенията пишещи машини, защото изпълнявал критична роля.“

С появата на компютрите @ се прехвърля на клавиатурите. Но той не бил особено полезен извън счетоводството, докато Рей Томлинсън, компютърен учен в Arpanet, проект на правителството на САЩ, не измислил имейла. Той трябвало да посочи къде се намира човекът в мрежата. Поглеждайки клавиатурата, избрал @ и го поставил в адреса, а през 1971 г. изпратил първия имейл.
С разпространението на интернет @ започнал да обикаля света и да получава нови имена.
Италианците го наричат „chiocciola“ – охлюв. На иврит е „strudel“. Чешкият вариант „zavináč“ означава ролмопс – маринована херинга, увита в цилиндър. Руснаците го наричат „sobaka“ – куче, и действително символът наподобява спящ домашен любимец. В Холандия – „apenstaartje“, „опашка на маймуна“.
На английски е просто „at“, понякога „commercial at“ заради бизнес употребата. „Причината да няма специално име на английски е, че е сравнително ясно и ранното определение се пренася“, казва Леонидас.
В Испания и Португалия @ е „arroba“, свързан с амфора и стандартна единица за тегло. Днес често се използва и като неутрален символ по отношение на пола в испанския език – вместо „O“ за мъжки род и „A“ за женски. Например „amig@s“ вместо „amigos“ или „amigas“.
„Има нещо уникално в @ – това, което идва след него“, казва Леонидас. Когато пишете името си, използвате главни букви и интервал между собствено и фамилно. „@ обаче налага писането на имената като единен блок, без интервали. Трябва да измислим уникална, единична дума за себе си. Това ни кара да се замислим как представяме своята идентичност.“
Изследвания показват, че изборът на потребителско име е емоционално зареден процес. Хората искат потребителските имена не само да са уникални, но и да се усещат добре, да представят личността им, да изразяват идентичността им онлайн. Потребителските имена са толкова свързани с нашето чувство за себе си, че промяната им може да бъде почти интимна, като смяната на името или външния вид офлайн. В интернет @ е неразделна част от идентичността ни.
Ако искате да се вдъхновите от символа @ в истинска музейна обстановка, посетете изложбата „Пируета: Повратни точки в дизайна“ в MoMA. Там, хиляди години след корените си в древногръцката керамика, @ е изложен до 15 ноември 2025 г.
„До този момент сме обучени да разбираме как се правят филми или музика. Но не сме обучени да го правим с предмети“, казва Антонели. „Целта ми с @ е да предам радостта, момента на еврика, чувството на щастие и гордост от това, че съм част от проектиран свят, и колко много се крие в този малък символ.“