М оже би съвсем скоро ще настъпи момент, в който дори най-големите богатства в света няма да могат да купят едно от легендарните Имперски яйца на Фаберже. Просто няма да са останали такива на частния пазар, съобщава CNN.
Ювелирната къща от Санкт Петербург е произвела едва 50 яйца за руските царе Александър III и Николай II, които ги поръчвали като великденски подаръци между 1885 и 1916 г. Седем от тях липсват и някои не са били виждани от времето преди Руската революция. Повечето от останалите се намират в институции и музеи – от Москва до Вирджиния – като в частни колекции остават само седем.
Според експерта по Фаберже Киърън Маккарти някои от тях са в „почти свещени“ колекции, което означава, че едва три се намират в „истински частни“ ръце и могат реалистично да бъдат придобити. „Те са изключително редки“, казва Маккарти, съуправителен директор на британския търговец на антикварни бижута Wartski. „И стават още по-редки.“
За първи път от над две десетилетия едно от тези три яйца излиза на търг. Именно тази рядкост е една от причините аукционната къща Christie’s да оценява, че Зимното яйце от 1913 г. ще донесе „повече от“ 20 милиона паунда (26 милиона долара) на търг в Лондон следващия месец. Ако тази цена бъде постигната, 112-годишният артефакт не само ще постави нов рекорд за яйце на Фаберже – той ще подобри рекорда, който сам е поставил през 2002 г.
Освен пазарните фактори, Christie’s смята, че зашеметяващата оценка се дължи и на уникалните художествени качества на предмета. Изработено от блок прозрачен кварц, яйцето изглежда сякаш е издялано от лед и поръсено с скреж. Гравирани снежинки блестят с диаманти, а платина се стича по основата като топящ се лед на пролетно слънце.
„Все едно държите буца лед в ръка“, казва Маккарти, който е работил със Зимното яйце. „Все едно алхимията е обърната наопаки – превръщаш скъпоценни материали в момент от природата.“
Както всички Имперски яйца, и това се отваря, за да разкрие „изненада“. Докато повечето изненади в яйцата на Фаберже били сложни механични миниатюри, Зимното яйце съдържа висяща кошничка с горски анемонии – едни от първите цветя, които цъфтят след суровата руска зима. Венчелистчетата са от бял кварц, стъблата – от нефрит, а тичинките украсени със зелени гранати.
Маккарти, който е куратор на изложбата „Fabergé in London: Romance to Revolution“ през 2021 г. във Виктория и Алберт Музей, казва, че Зимното яйце се смята „за най-великото от всички“, наричайки го „най-емблематичният руски произведение на изкуството, може би въобще“.
Ръководителката на отдела за Фаберже и руски произведения в Christie’s Марго Оганесян е съгласна. Тя го описва като „най-зрелищното, най-художествено изобретателното и необичайно“ от 50-те Имперски яйца. Оганесян посочва, че според архивни документи то винаги е било сред най-скъпите – Николай II е платил за него 24 600 рубли, третата най-висока цена, която Фаберже някога е взимал. Двете по-скъпи яйца се намират в музеи.
Цената на Зимното яйце не е била свързана със самите материали, а с майсторството, необходимо да ги превърнат в образ на сняг и лед. Прозрачният кварц е крехък и труден за обработка, а макар яйцето да е обсипано с около 4500 диаманта, те са толкова малки, че нямат особена стойност сами по себе си. „Стойността е изцяло в художествения израз и начина, по който се използват, за да създадат този блестящ образ на скреж“, казва Маккарти.
Николай II поръчал Зимното яйце като подарък за майка си, императрица Мария Фьодоровна. С бледа палитра и прост механизъм, яйцето не е типичен бляскав шедьовър на Фаберже, което днес се смята за предимство. „Дизайнът е вечен – толкова модерен“, казва Оганесян.
Необичайно за онова време, дизайнът е дело на жена – майсторката Алма Пил. Първоначално наета да документира инвентара на фирмата като художник, тя се присъединява към работилницата на чичо си, главния бижутер на Фаберже Алберт Холмстрьом, през 1908 г. Историята гласи, че Пил получила вдъхновението, наблюдавайки ледени кристали по прозорец и решила да пресъздаде ефекта им в бижу.
Година след доставката на яйцето избухва Първата световна война. Николай II е свален от болшевиките, а новата съветска власт започва да продава императорските съкровища на безценица. Зимното яйце е сред тях – купено от Wartski в края на 20-те или началото на 30-те години за едва 450 паунда (днес около 30 000 долара). То преминава през няколко частни британски колекции, изчезва през 1975 г. и е смятано за загубено почти две десетилетия.
Появява се отново през 1994 г. и скоро след това е предложено на търг в Женева, където достига над 7,2 млн. швейцарски франка и поставя рекорд. Осем години по-късно подобрява собствения си рекорд, продавайки се за 9,6 млн. долара в Ню Йорк. Christie’s потвърждава, че благородникът, който го купува през 2002 г., е този, който го предлага на търг следващия месец.
Според Маккарти двата най-големи пазара за Фаберже – САЩ и Русия – са в момента „силно компрометирани“. Вносът в САЩ би означавал 35% мито, тоест милиони допълнителни разходи. Русия е под строги санкции и дори „разумно подозрение“, че предметът може да стигне в руски ръце, е нарушение. „Не би могло да има по-лошо време да се продава това яйце“, казва той.
В миналото най-логичната дестинация биха били музеи в Близкия изток, които активно изграждат колекции от големи произведения на изкуството. Дали обаче ще проявят интерес към това яйце, не е ясно. „При други обстоятелства естествената му дестинация би била Русия“, казва Маккарти. „Но руските институции не трябва да го купуват.“
Christie’s заявява, че работи със „строга система за борба с изпирането на пари и за спазване на санкциите“, включваща проверки на клиентите, но не уточнява дали има допълнителни мерки, за да се избегне продажба на руски посредници. „Придържаме се към всички закони за санкциите и луксозните стоки“, заявяват от аукционната къща.