П рез горещото лято на 1915 г. в Южна Каролина 30-годишната Еси Дънбар „умира“ от епилептичен припадък. Или поне така смятало семейството ѝ, пише All That's Interesting.
Близките ѝ повикали лекар, който потвърдил, че Еси не показва признаци на живот. Те организирали погребение - поставили я в дървен ковчег, събрали приятели и роднини да оплачат загубата и накрая я спуснали в гроба.
По молба на нейната сестра, пристигнала със закъснение, ковчегът бил изровен, за да може тя да види Еси за последен път. За потрес на всички присъстващи обаче, Дънбар била жива – и дори усмихната.
Еси Дънбар била погребана жива. А след „смъртта“ си живяла още цели 47 години – или поне така разказва легендата.
In 1915, 30-year-old Essie Dunbar's sister was late to her funeral; and when she arrived, she demanded the coffin be opened to see her again.
— THE G•O•A•T (@OfficialUdiBoy) May 15, 2020
When the coffin was opened, the dead woman opened her eyes, sat up & smiled. She went on to live for another 47yrs until she died in 1962 pic.twitter.com/l2LyZq9P2R
Първата „смърт“ на Еси Дънбар
Не се знае много за живота на Еси преди съдбовния ден през 1915 г. Родена през 1885 г., тя живеела спокойно в Южна Каролина, близо до голяма част от семейството си. Една от сестрите ѝ живеела в съседен град.
През онова лято Еси получила епилептичен припадък и колабирала. На помощ бил повикан местният лекар д-р Д. К. Бригс от Блеквил, но пристигнал твърде късно. Той не открил следи от живот и съобщил на близките, че жената е мъртва.
С разбити сърца роднините започнали да планират погребение. Според книгата "Погребани живи: ужасяващата история на най-древния ни страх" на Ян Бондесън, семейството решило церемонията да се проведе на следващия ден в 11 сутринта, за да може сестрата на Еси да пристигне.
Сутринта тялото било положено в дървен ковчег. Трима проповедници отслужили погребалната служба, която трябвало да даде достатъчно време на закъсняващата сестра да пристигне. Когато обаче тя все още не се появила, семейството решило да продължи с погребението.
Ковчегът бил спуснат под земята и засипан с пръст. Но историята на Еси не приключила там.
In 1915, a woman arrived late at her sister's funeral. When she arrived, she demanded that her sister's coffin be raised so that she could see her one last time. Upon opening the coffin, her sister, Essie Dunbar, sat up and smiled. She went on to live another 47 years. pic.twitter.com/rI1hKw4HmE
— Amazing facts! (@Factsofw0rld) January 21, 2023
Завръщане отвъд гроба
Няколко минути след като ковчегът бил заровен, сестрата на Еси пристигнала. Тя умолила проповедниците да изровят гроба, за да може да види покойната си сестра за последен път. Те се съгласили.
Пред очите на опечалените ковчегът бил изваден, капакът му отворен. Вместо мълчание и сълзи обаче, над гробището се разнесли викове на ужас.
Защото вътре в ковчега Еси Дънбар седнала и се усмихнала – напълно жива.
Според "Погребани живи" тримата проповедници „паднали назад в гроба, като единият си счупил три ребра, а другите двама го стъпкали в паниката си да се измъкнат“.
Дори собственото ѝ семейство побягнало, убедено, че вижда призрак или някакво чудовище. Когато Еси излязла от ковчега и тръгнала след тях, ужасът станал още по-голям.
Но тя не била нито дух, нито зомби – а една 30-годишна жена, погребана преждевременно, която имала щастието бързо да бъде извадена от гроба.
Живот след „смъртта“
След своето невероятно „възкресение“ Еси се върнала към тихия си живот. Според Augusta Chronicle от 1955 г. тя прекарвала дните си в бране на памук и дори надживяла д-р Бригс – лекаря, който я обявил за мъртва.
„Еси има много приятели и днес“, споделил тогава д-р О. Д. Хамънд, местен лекар, който лекувал един от проповедниците, пострадал по време на онова погребение. „Получава месечна помощ и изкарва пари от бране на памук.“
Дънбар починала на 22 май 1962 г. в болницата на окръг Барнуел. Местните вестници съобщили за кончината ѝ със заглавие: „Последно погребение за жената от Южна Каролина“. Този път, изглежда, без изненади.
Легенда или истина?
Макар историята на Еси Дънбар да се е превърнала в местна легенда, фактите остават неясни.
Според проверка на Snopes, истинността на случая е „недоказана“, тъй като няма съвременни свидетелства от 1915 г. Разказите се появяват едва в книгата "Погребани живи (2001)" и в публикации за смъртта на д-р Бригс от 1955 г.
Така че историята може и да не е напълно вярна. Но тя е само една от множеството подобни легенди за хора, погребани по грешка живи.
През 1891 г. например, Октавия Смит била положена в гроб след кома, настъпила след смъртта на детето ѝ. Едва след погребението станало ясно, че в района върлува странна болест, която оставяла хората в привиден летаргичен сън. Когато ковчегът бил изкопан, било твърде късно: Октавия се била събудила под земята и починала.
Истории като тези – на Еси Дънбар, на Октавия Смит и на много други – са достатъчни да всяват страх и днес. Защото няма нищо по-ужасяващо от мисълта да се събудиш затворен под земята, където никой не може да чуе вика ти.
