5

В самото начало на юли едно събитие в Белгия можеше да остане напълно незабелязано. Тогава, в новинарския поток се появи информация за извършен арест от белгийските сили за сигурност на двама души с ирански произход – мъж и жена.

Тази новина беше последвана от няколко съобщения в медиите за извършени арести в Германия, Франция и Австрия, и най-вероятно щяха да бъдат подминати като незначителни, ако не бяха замесени ирански дипломати и не се бяха появили данни за съществуването на широка шпионска мрежа в Европа, свързана с иранските дипломатически мисии.

Анализ: Истинската цел на Тръмп е смяна на режима в Иран

Меркел: Ще направим всичко, за да остане Иран в ключовата сделка

"Смърт на Америка" в Иран, кой подкрепя Тръмп

Заговор за атака срещу иранската опозиция

На 1 и 2 юли белгийски медии съобщиха, че в град Антверпен са били арестувани Анис С. и неговата жена Насима Н. – и двамата белгийски граждани с ирански произход. Те са обвинени в съучастие за планирана атака по време на годишната конференция на иранската опозиция в Париж.

Двойката, описана от прокурорите като част от потенциална широка мрежа от шпиони, свързани с Иран, е хваната с експлозиви и детонатор при акция на белгийската специализирана полиция. В същото време, белгийската прокуратура обяви, че техен съучастник е арестуван и във Франция, докато други двама заподозрени са пуснати след разпити от френската полиция.

Но арестът на двамата иранци в Белгия е само началото на серия от разкрития.

Ирански дипломат е арестуван във Виена, а в Германия е разкрит още един съучастник на двойката от Антверпен. Постепенно на европейските служби им става ясно, че неуспешната атака върху конференцията в Париж е само върхът на айсберга, чиито основи се крият в дипломатически представителства в Европа.

Германските медии съобщиха, че арестуваният дипломат е Асдолла Асади – служител в консулската служба и, според данни на немските власти, е служител  на външното разузнаване на Иран. Според наличната информация, мрежата включва няколко десетки европейски граждани с ирански произход, родени и израснали в Европа, които са поддържали близки контакти с представителствата на Иран в Австрия, Германия, Белгия и Франция. Планираната неуспешна атака върху срещата на иранската опозиция в Париж е само една от няколко подобни бомбени атаки, които според прокуратурата в Белгия е трябвало да бъдат извършени на територията на ЕС.

Арестите идват на фона на обиколка в Европа на иранският президент Хасан Рухани

На 7 и 8 юли Холандия също изгони двама ирански дипломати по подозрения, че са съучастници в планиране на атаки. Техеран побърза да обвини холандските власти в предприемане на „неприятелски ход“, а посланикът на Холандия в Техеран беше привикан, за да обясни защо страната му гони ирански дипломати.

И докато европейските служби предупреждават, че вероятно ще последват още арести и изгонване на служители на дипломатическите мисии на Иран, на политическата сцена нещата изглеждат малко по-различно.

Докато новините за предотвратената атака в Париж започват да обикалят агенциите, държавният глава на Иран пристигна в Европа за официална обиколка, за да лобира пред европейските лидери относно ядрената сделка. Той беше приет радушно в Австрия, а канцлерът Себастиян Курц дори благодари на Хасан Рухани, за „помощта, която страната му оказва на разследването“. Анализатори определиха тази позиция на австрийския лидер като цинизъм.

Едва ли може да се очаква нещо друг в момента – за ЕС е важно да поддържа що-годе добри отношения с Иран предвид ударите по търговията, която носят американските санкции. Европейските политици застанаха срещу действията на Доналд Тръмп за излизане на САЩ от ядрената сделка, защото това удря интересите на няколко от големите европейски държави в Иран като Франция и Германия.

Натискът на Щатите е важен фактор, след като няколко големи европейски компании заявиха, че спират до второ нареждане операциите си в Иран. Така например, холандската авиокомпания KLM ще спре полетите си до Техеран заради опасността да попадне в листа със санкции на САЩ. Компанията обяви, че последният полет ще бъде извършен на 22 септември. Един от лидерите в транспорта, френската фирма CMA CGM също излиза от Иран. Автомобилните гиганти „Ситроен“ и „Рено“ се очаква скоро да замразят временно работата си в Ислямската република.

Трудни дни за иранското правителство у дома

Арестите и прогонването на дипломатически служители със сигурност ще хвърли сянка върху усилията на европейската външна политика. В коментар за събитията, говорителят на иранското външно министерство Бахрам Касеми, заяви, че „Ислямската република си запазва правото да отвърне“.

Тази дипломатическа криза, породила се около разкритията на европейските служби за наличието на шпионска мрежа с участието на иранските власти, се случва докато в Иран се провеждат стачки на работници и собственици на магазини. Икономическата ситуация в страната се влошава от ден на ден, като миналия месец иранският риал достигна курс 80 000 за долар на черния пазар. Сривът на валутата изкара на улицата демонстранти дори в столицата Техеран, която беше блокирана три дни заради стачки. В Южен и Западен Иран се стигна до сблъсъци със силите за сигурност, при които загинаха няколко души.

На фона на продължаващите демонстрации, германската преса излезе с разкрития, че Иран изтегля пари от Европа, които да подпомогнат финансирането на важни операции за страната. Изданието „Билд“ публикува материал, според който Техеран опитва да изтегли 300 милиона евро от Германо-иранската банка, базирана в Хамбург.

Сегашната вълна от протести сериозно удря икономиката на Иран и показва проблеми във вътрешната политика на Техеран. Недоволството се трупа срещу иранския президент Рухани и върховния лидер аятолах Хаменей. Не е случайно, че иранските власти имат желанието да смажат опозицията в изгнание – именно опозиционерите, базирани в Европа, подкрепят демонстрациите и използват ситуацията, за да обединят различни слоеве на обществото в тяхното недоволство срещу управлението.

На годишната среща на опозицията в Париж бяха поканени бивши арабски и европейски министри, както и представители на Републиканската партия в САЩ, сред които бившият кмет на Ню Йорк и съюзник на Тръмп, Рудолф Джулияни. Основната тема на тазгодишната конференция очаквано бяха именно протестите в Иран и как те да бъдат подсилени.

Анализатори смятат, че Техеран планира още атаки в Европа

Експерти като Кайл Ортън от „Хенри Джаксън“ и Димитър Бечев от „Атлантическия съвет“ отдавна пишат за иранското присъствие не само в Западна Европа, но и на Балканите. От 1990-те години по време на Югославските войни, когато Техеран подкрепя босненските сили, до днес, иранската външна политика е засилила позициите си видимо както официално, така и неофициално с подкрепата на финансови операции, свързани с ливанската про-ирански организация Хизбулла.

Израелски доклади от 2013 г. предупреждават за засиленото присъствие на членове на организацията, пътуващи със западни паспорти. Европейските служби потвърждават тази информация, като доклад на германското разузнаване посочва, че има данни за 950 членове на Хизбулла в Германия. Широката мрежа от контакти и агенти започва от Иран, преминава през Турция и Балканите и достига най-големите градове на Западна Европа.

Арестите, свързани с планирани атаки срещу иранската опозиция показват, че можем да очакваме още подобни новини в близко бъдеще. Техеран се чувства несигурен заради влошената обстановка вкъщи и това ще доведе до действия навън – най-вече в Европа, където са базирани най-видните членове на опозицията като лидерката на комунистическата организация MEK, Мириам Раджави. Именно срещу конференцията, организирана от нея, е била планирана атаката спряна от белгийските и френски служби.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram