Д раган Шолак не е като всички останали. Новият собственик на Саутхемптън, който влезе неочаквано във Висшата лига през януари от относително неясния свят на сръбските медии и телекоми, е човек с репутация в родината си. За сръбското правителство, той е трън в очите на авторитарното му управление. Сега неговото влизане в английския футбол въвлече Саутхемптън в центъра на политическа драма с високи залози.
„Светците“ на Ралф Хазенхютъл са загубили само веднъж в лигата, откакто новият собственик пое управлението, но историята е доста по-заплетена. Шолак, който наскоро беше посочен от едно списание за третия най-богат човек в страната, е от град Крагуевац в централна Сърбия.
Той натрупва състоянието си изграждайки първата кабелна телевизионна мрежа в страната в началото на новото хилядолетие, преди да трансформира бизнеса си в новинарски медии, спорт и развлечения чрез United Group, която е създадена през 2007 година.
Това, което обединява богатите хора от Източна Европа, е, че обикновено са спечелили парите си чрез политически връзки и чрез други алтернативи за бързо забогатяване, включително чрез предоставяне на държавни активи в частни ръце след рухването на комунизма в началото на 90-те години. Не това обаче е историята на Шолак.
„Като цяло богатите хора станаха богати тук не чрез развитие на бизнеса си, а чрез приватизация на компаниите, в чиято управа са били или с които са имали добри политически връзки“, казва Марко Милосавлевич, ръководител на катедра „Комуникации“ в университета в словенската столица Любляна.
„Шолак е различен – той изгражда своята компания. Не е нито бивш политик, нито политически обвързан бизнесмен – той нито е използвал политически връзки, за да приватизира държавни активи на ниска цена, нито е използвал такива, за да забогатее бързо", допълва Милосавлевич.
Това е съществена разлика. Обикновено в бившите комунистически държави средствата, използвани за натрупване на богатство, диктуват начина, по който се упражнява властта. Като контраст на това, Шолак запазва дистанция от управляващите политици, като превръща медиите си в единствените в Сърбия, които работят свободно без ръката на президента на рамото им.
Сърбия е на 93-то място в Световния индекс за свобода на словото. До голяма степен заслугата в страната да има изобщо медии, които могат открито да критикуват правителството, се дължи на Шолак и на United Group. Всекидневникът на групата, Nova, се печата в Хърватия, тъй като нито една местна печатница не иска да прави това.
Упоритостта на Шолак разгневи една особено високопоставена фигура в сръбското управление – самият президент Александър Вучич. Наближава петата година от управлението на Вучич, чиито мандат се определя като бавно настъпващ авторитаризъм, съчетан с желанието му да се превърне във вездесъщата звезда за сръбските медии. Медиен регулатор изчисли, че между декември 2020 г. и април 2021 г. Вучич е прекарал на екрана 50 часа екранно време, 85%, от което активно.
Вучич, който е бивш министър на информацията в правителството на Слободан Милошевич, има „особен интерес към медиите“, казва Милосавлевич.
„Той е човек, който наистина желае да установи контрол върху медиите, не само чрез държавната телевизия, но и чрез частните телевизионни оператори и таблоиди“.
„Той прави чести специални изявления по телевизията, с обръщения към нацията. Програмите са прекъсвани и президентът говори по един час. United Group и Шолак не обичат да предоставят място и време на президента“.
„Има две твърдения: „Връзката между независимия журналист и политика е като между куче и улична лампа, а всички истински новини по дефиниция са негативни, останалото е само връзки с обществеността. Има скептицизъм по отношение на свободните медии в Сърбия и по-широкия кръг от политици и бизнесмени, които никога не свикнаха с този критичен и независим дух на журналистика. Не се толерира”.
Последната капка дойде през 2021 г. Основното оръжие на Вучич в сръбските медии е държавният телевизионен оператор Телеком Сърбия. В края на миналата година беше открит нов фронт, насочен към United Group, но не в отразяването на новините, а в притежанието на телевизионните права върху Висшата лига в Сърбия и на Балканите.
Висшата лига беше основния коз в спорния залог на медийната група на Шолак и 10-те спортни канала, управлявани от компанията. През юли правата им бяха отмъкнати изпод носа, което беше сериозен удар – нанесен вероятно от Вучич, чиято печеливша ръка, увеличи обидата. Астрономическата цена от 600 милиона евро за шестгодишната сделка е със 700% увеличение спрямо предишната такава – никой в Сърбия може да хване сметката.
Служител на United Group на Шолак в Белград, който пожела да остане анонимен заяви: „12-те милиона евро на сезон, които United Group преди плащаше за Висшата лига бяха твърде много от бизнес гледна точка. Това обаче доведе до спечелване на доверие и популярност, но финансово нямаше смисъл. Сега Вучич и Телеком плащат 10 пъти повече“.
„Каквото и да правят, то изглежда насочено към съсипване на United Group и цели тяхното изгонване от пазара не само в Сърбия, но и на Балканите“ допълни служителят.
„Правата на Висшата лига бяха като институция за Sport Klub“, казва Игор Божич, редактор в белградския N1 - дъщерно дружество на United Group. „Тогава Телеком Сърбия го взе от тях, като част от лична амбиция. Именно медиите на Шолак са много критични към режима на Вучич, включително и към Телеком Сърбия. Следователно Шолак е враг на режима на Вучич. Той отказва да играе според правилата на президента“.
„Не мога да кажа точно какъв е смисълът да купи Саутхемптън, но всички тук в Сърбия бяха крайно изненадани. Никой не предполагаше, че това ще се случи. Реакцията сред критиците на Вучич е, че това е майсторски удар – Телеком плати всички тези пари, за да вземат Висшата лига от Шолак, а сега трябва да гледат отбора му в тяхната телевизия“.
„Забавно е за много хора. Съмнявам се, че това е цялата причина за покупката, но това е възприятието тук. Част от тези 100 милиона евро, които Телеком плати за Висшата лига, ще се върнат обратно в джоба на Шолак.
„Президентът споменава Шолак 5-10 пъти във всяко едно свое интервю. Вижда се чувството му на безсилие“
„United Group има репутация на компания с голяма бизнес ефективност и контрол на риска и затова предполагам, че има точна математика зад покупката на Саутхемптън”, добавя Милосавлевич.
„Би било твърде пресилено да се мисли за инвестиция от 100 милиона евро, чисто като сблъсък на его. Но със сигурност има фрагмент от това“
Това оставя Вучич и подкрепящите го медии да изчистят доста срам пред обществото. Исторически, Шолак е обвиняван, без никакви доказателства, от сръбската проправителствена преса за незаконно придобиване богатството си и в опити за отстраняване на президента от власт.
Статия, публикувана през януари в сръбския таблоид Informer твърди, че покупката на клуба от страна на Шолак е част от британски заговор за сваляне на Вучич и нанасяне на икономически щети на Сърбия.
Сега „Светците“ се оказват нова пионка в соченето с пръст по върховете на сръбската политика. Това обаче е много далеч от сравнително странната собственост на Делия Смит на местния отбор „Норич Сити“, срещу когото Саутхемптън ще се изправи на стадиона си „Сейнт Мери“.
„Другата страна опонира и твърди, че Шолак е купил Саутхемптън с парите на сръбския народ“, твърди Божич. „Но това е абсолютна глупост и част от проправителствена пропагандна машина. Ние очакваме, че след това, те ще се конфронтират с Шолак още повече, отколкото преди това“.
Автор: Робърт О'Конър, The Times
