М афиоти. Лекари. Политици. Музиканти.
Каква е общата нишка, свързваща тези на пръв поглед различни хора? Отговорът е неочакван: всички те са част от тайното австралийско общество на истинските вампири, предаде New York Post.
Произлязла от готическата субкултура, тази сенчеста общност — наричана още „вампирски двор” — днес обединява австралийци от всякакви социални прослойки. Ако си мислите, че истинските вампири са просто бледолики ексцентрици, които пият сок от червено цвекло, помислете пак. За мнозина този начин на живот е не просто мода — той е въпрос на оцеляване.
Макар че не се превръщат в прилепи и не са безсмъртни, те наистина пият човешка кръв, носят хирургически модифицирани зъби и посещават тематични балове.
Днес техните редици нарастват благодарение на социалните мрежи и намаляващото влияние на традиционните религии. Но не очаквайте тези „същества на нощта” да осветят детайлно своя тъмен начин на живот. Те твърдят, че не са опасни и пазят своята идентичност в тайна, но критиците смятат, че върху тази потайност понякога се гради експлоатация и злоупотреба.
Истински чудовища ли са? Медицински феномен? Или просто погрешно разбрани хора?
Дрогирана жертва на вампири
VAMPIRES. ADRENOCHROME. https://t.co/Y6YEfUOaE3 pic.twitter.com/gdN2wQiDYa
— The Sacred Blue Tent (@SabrinaGal182) June 9, 2025
Вампирските митове и фолклор вълнуват хората от векове. Легенди за кръвожадни създания се срещат във всички култури по света. В съвременната популярна култура те са превърнати в символ на търсене на идентичност и различност.
Точно в тази романтика се преплита и драматичната история на Кристъл (името е променено), жителка на Сидни, която предпочита да остане анонимна. Кристъл твърди, че е станала жертва на „двора“. Описва как е била упоена, пили са кръвта ѝ без съгласие и дори са я накарали да пие кръв от други хора.
Всичко започва, когато в тийнейджърските си години е поканена на пищно парти в елитния квартал Воклюз. Кристъл е привлечена от готическата сцена, а домакин е бащата на позната, която работи като медицинска сестра.
В големия дом Кристъл попада на изискана публика. Там са представители на якудза и триади — японската и китайската мафия. „Стояха наоколо в костюми и гледаха аниме. Изобщо не криеха кои са“, разказва тя пред news.com.au.
Скоро Кристъл разбира, че това не са обикновени престъпници, а на австралийския клон на международен „вампирски съд“. След чаша шампанско губи съзнание на дивана.
Събужда се замаяна, с червени следи по врата и ръцете — „любовни ухапвания“. Късно осъзнава, че вероятно е била дрогирана. Тогава ѝ казват, че е „заразена с вируса“. Инцидентът никога не е докладван в полицията.
След време, вече в Нюкасъл, Кристъл отново се сблъсква с местен вампирски съд. Групата я натиска да пие от бутилка червено — човешка кръв, смесена с ликьор.
„Те ми казаха: Време е да се присъединиш. Не си ти, която избира. Ние те избираме.“
След това Кристъл се събужда с рани по китката, убедена, че вампирите са се хранили с нея, докато е спяла. „В двора има лекари, сестри, бизнесмени и музиканти. Навън са съвсем обикновени хора.“ Дълго време тя крие всичко от страх, но днес иска да говори, „за да има възмездие“.
И въпреки травматичното преживяване, Кристъл е отбелязана завинаги — мечтае един ден да създаде безопасно пространство за хора, които се интересуват от вампирската култура.
Медицинска мистерия или социално движение?
Разказът на Кристъл напомня сцена от хорър филм, но е важно да се отбележи, че подобни инциденти са рядкост. За мнозина вампирското братство означава приемане и принадлежност, а някои общества участват и в благотворителност. Не всички „истински вампири“ консумират кръв, но тези, които го правят, обикновено спазват ритуал на безопасност: кръводарителят (донор) се съгласява доброволно, а лекарски тестове са задължителни. Медицинските усложнения са изключение.
Защо обаче го правят?
Последователите твърдят, че се чувстват отпаднали или болни, ако не пият човешка кръв — вярват, че това балансира енергията им. Според други експерти това може да е симптом за по-дълбоки психически проблеми.
Общността обича да пази тайната си поради често срещаното неразбиране, дори отвращение — нещо, което още повече ги държи в сянка.
Политици, лидери и... вампирите сред нас
Мнозинството австралийски вампири отказват публичност, но една от емблематичните фигури е Джейсън Де Марко, познат и като Дон Джейсън. Той ръководи Sydney Vampires Meetup Group и е член и на Либералната партия — истински политик „кръвопиец“.
Във видеоклип в YouTube Дон Джейсън се появява във викториански костюм, с хирургически удължени зъби. Той разказва, че от четири годишна възраст е усещал различието си — „Казвах, че ще стана Дракула.“ Твърди, че се храни само от женски донори, които са възбудени от действието.
“Изглежда, че получават оргазъм от това всеки път", твърди той.
Самият Джейсън страда от порфирия — рядко заболяване на кръвта, което исторически е вдъхновило вампирските митове: „Може да причини свръхчувствителност към светлината, мехури по кожата, дори розово-синьо оцветяване“.
Марк Шатнър, заснел филма за Дон Джейсън, казва: „В миналото такива хора са били погребвани живи.“
Вампирските балове: от готик парти до тайни ритуали
Вампирските балове имат мистериозни корени. Счита се, че са възникнали като по-мрачен вариант на средновековните маскарадни балове. Днес веригата от такива събития е глобална — от Румъния до Австралия.
Годишният бал Carpe Noctem в Мелбърн се проведе наскоро. Организаторът му, пожелал анонимност, казва: „Не е просто възможност да облечеш сложни тоалети — това е празник на идентичността и принадлежността.“
Австралийската връзка с Дракула и Трансилвания
Малцина вампири претендират за магически сили като в „Здрач“, но ако има човек, който се доближава до легендата, това е Андреас Батори — наследник на фамилията, свързана със замъка на Влад Цепеш, Дракула, в Трансилвания.
Батори е лидер на вампирския съд „Ордо Дракул“, живее в замъка Бран, пие дарена кръв, спи в ковчег и изпълнява ритуали с австралийски последователи. „Не сме шумни, но присъстваме. Австралия резонира със старата кръв“, казва той. „Нови посветени от Мелбърн и Голд Коуст непрекъснато се присъединяват.“
Осъзнаване на потенциала – социология на новата вяра
Д-р Адам Посамай от Университета на Западен Сидни изследва явлението в книгата си „Социология на религията за поколенията X и Y“.
За него това е пример за „хиперреална религия“ — комбинация между духовност, философия и попкултура, която помага на младите да намерят идентичност.
„Вампирът вече не е чудовище, което трябва да бъде унищожено. Днес е новият Супермен — символ на реализирания потенциал“, смята ученият. "В ерата на консумеризма очаквам хиперреалните религии като вампиризма да нарастват."
Въпреки хиляди последователи онлайн, Австралийското статистическо бюро не признава официално вампирите като реална социална група.
„Вампирите не фигурират в нито една статистическа стандартна класификация, използвана за преброяването“, уточнява говорител.
Така че, докато са в обществото в сянка, няма как да разберем колко наистина са и какви са истинските им тайни.
