О ткакто в края на февруари лидерът на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдула Йоджалан, който е в затвора от десетилетия, призова ПКК да сложи оръжие, ситуацията за кюрдите в Близкия изток стана извънредна. В историческата си реч той прикани забранената организация да свика конгрес и да вземе решение: "Всички групировки трябва да сложат оръжие, а ПКК да се разпусне", апелира Йоджалан.
Край на борбата на кюрдите в Турция?
Все още не е определена официална дата за провеждане на такова събрание, но на 1 март ПКК обяви едностранно прекратяване на огъня и увери, че ще последва призива на основателя си. От 40 години ПКК води насилствена борба за независимост на турска територия. Декларацията на Йоджалан може да предвещава края на тази въоръжена борба, както и на самата кюрдска организация, пише DW.
След 40 години битка – ПКК прекратява огъня
Докато разпускането не бъде официално потвърдено, правителството в Анкара не само продължава да разглежда ПКК като терористична организация, но и продължава да атакува централата на ПКК в Ирак и съюзниците ѝ в Сирия. Анкара настоява за разпускане на всички групи - без изключение. Йоджалан също говори за "всички групи", което може да включва и съюзниците в Сирия.
Въпреки че кюрдите са около 35 милиона и населяват обширна територия в няколко държави - най-вече в Турция, Сирия, Ирак и Иран, те нямат обща държава, единна политика или армия. Говорителите на ПКК в Ирак и Сирия реагираха по различен начин на призива на Йоджалан.
Кюрдите в Ирак вероятно ще последват призива
Наблюдателите до голяма степен са съгласни, че щабът на ПКК в Северен Ирак ще последва призива на Йоджалан. "Веднага след като конгресът на ПКК официално обяви своето разпускане и се откаже от въоръжената борба, такова решение ще се прилага както за Югоизточен Анадол в Турция, така и за милициите, които са пряко подчинени на ръководните структури на ПКК в Северен Ирак", казва Нигар Гьоксел, експертка за Турция в неправителствената организация "Международна кризисна група".
Нечирван Барзани, президентът на полуавтономния Иракски Кюрдистан, вече призова ПКК "да се ангажира с посланието на Йоджалан и да го изпълни". Надеждата на хората в региона е, че прекратяването на въоръжената борба между ПКК и Турция не само ще сложи край на продължаващите нападения от страна на турските военни, но и че политическите и икономическите връзки между иракския кюрдски регион и Турция ще се подобрят.
Предполага се, че разпускането на ПКК ще доведе и до подобряване на политическата ситуация в Североизточна Сирия, където турските и кюрдските сили се сражават от години.
"Ако тези групи (в Турция и Ирак) се разпуснат напълно и преминат през процес на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция, това не само ще открие безпрецедентни възможности за добро управление и стабилност в Северна Сирия, но и ще промени баланса на силите в цялата страна", подчертава Бурджу Йозджелик, която изследва политиката на сигурност в Близкия изток в базирания в Лондон Кралски институт на обединените служби (RUSI).
Какво ще е бъдещето на YPG в Сирия?
И Гьоксел, и Йозджелик посочват, че кюрдските сили в Сирия в крайна сметка не се чувстват обвързани с призива на Йоджалан. Кюрдските милиции от Силите за защита на народа (YPG) ръководят Сирийските демократични сили там.
Според Йозджелик YPG са организационно и институционално свързани с ПКК и е трудно да си представим, че Турция би се съгласила YPG да продължат да съществуват в сегашния си вид. От друга страна, Мазлум Абди, който ръководи Сирийските демократични сили, вече заяви, че призивът на Йоджалан не се отнася за неговата група. "Това няма нищо общо с нас в Сирия", подчерта той. Но приветства призива: "Ако има мир в Турция, няма да има повече оправдания за нападенията срещу нас тук, в Сирия", каза той.
Дали краят на ПКК ще проправи пътя за нови съюзи?
Призивът на Йоджалан за разпускане на ПКК идва в необичаен момент. През декември дългогодишният диктатор Башар Асад беше свален от власт в Сирия. Преходното правителство под ръководството на Ахмед ал Шараа призова кюрдските въоръжени отряди да се присъединят към националната армия. Те обаче настояват да запазят своята независимост в рамките на националната армия. Сирийското правителство отхвърля това и не покани Сирийските демократични сили на първата конференция за национален диалог в края на февруари.
Въпреки че все още не е ясно дали и до каква степен кюрдските организации ще се интегрират в новото положение в Сирия, фокусът им "не е върху разоръжаването", подчертава Нигар Гьоксел. Разпускането на ПКК обаче на практика ще прекъсне връзките между кюрдските сили в Сирия и ПКК, добавя тя.
Призивът на Йоджалан може дори да помогне на кюрдите в Сирия да спечелят политически позиции, казва Бурджу Йозджелик. "Ако Сирийските демократични сили успеят убедително да се разграничат от ПКК и нейните съюзници и се утвърдят като демократична партия в политическото пространство на нова Сирия, това може да им отвори пътя към политиката", допълва експертката.
