П реди 60 години Сингапур се отделя от Малайзия. Развиващата се дотогава страна бързо се превръща в една от най-богатите в света. Но не всичко е розово, съобщи Deutsche Welle.
Градът държава Сингапур е основан на девети август 1965. Ли Куан Ю обявява по телевизията отделянето от Малайзия. "Вярвах в съвместното ни развитие, в общността на двата региона, ние сме свързани", гласят неговите думи, припомнени от АРД.
Куан Ю трябва да прекъсне речта, за да избърше сълзите си. Мнозина си спомнят, че нито един друг път не са го виждали да плаче. Но както подчертава Ли - този ход трябва да бъде предприет. Съвместното съществуване и интеграцията в Малайзия така и не е постигната.
От блато до метрополия
Малайзия и Сингапур просто не си пазват, гласи принципното заключение. Но това, което започва като извънреден случай, бързо се превръща в история на успеха. Ли Куан Ю е премиер чак до 1990 година, след което става т.нар. министър ментор и има решаваща роля за взимането на решенията в страната. Само няколко седмици след отцепването на Сингапур през 1965, той е напълно убеден, че идеята му за град държава ще се увенчае с успех, отбелязва АРД. Това място е било блато, казва той тогава. "Сега е модерен град, а след десет години ще стане метрополия."
Сингапур бързо изпреварва съседна Малайзия, а мащабните строителни програми решават жилищния проблем на острова.
Финансов, туристически и търговски център
Сингапур се развива икономически в различни направления - първо се превръща в популярен търговски център, след това става финансов хъб, а междувременно е и важно средище на биотехнологиите. С уникалния курорт Марина Бей Сандс и неговото казино, които са открити през 2010 година и струват близо седем милиарда американски долара, се превръща в магнит за азиатските туристи, паралелно е и град, в който много се държи на опазването на околната среда.
Основната заслуга за това е на Ли Куан Ю, изтъква АРД. По време на предизборна проява през 1980 година той за пореден път подчертава: "Това тук не е игра - то е вашият и моят живот, аз съм изградил всичко и докато имам думата, никой няма да го разруши."
Демокрация или автокрация?
Успехът обаче има и обратна страна, продължава германската обществена медия - понятието "демокрация" в Сингапур може да привлича вниманието като лозунг на витрина, но нищо повече. Управляващата партия "Народно действие" не допуска други на сцената.
Когато упрекват Ли Куан Ю, че е авторитарен, той казва:"Управлявам четири милиона души. Има и много мигранти. Те живеят тук, защото намират работа, семействата им са доволни, има сигурност, няма наркотици, но и полицията не се вижда по улиците". Неговата партия бива преизбирана на всеки четири години на свободни избори. Защо в такъв случай се говори за авторитарно господство, пита той, щом хората са на негова страна?
А какво мислят сингапурците? Пред АРД 58-годишният Дон отбелязва, че за него голямо значение има сигурността. "Когато се прибираш през нощта, можеш да се чувстваш сигурен. Съседите оставят вратите си отворени."
37-годишният Шам допълва: "Искаме стабилност и добър живот за всички. Оказват се грижи и за младите, и за старите. Това е, което искаме от нашата страна."
Край на семейната династия
Едва през 2000-те години единствената по-сериозна опозиция - "Работническата партия" - успява да отбележи първите си успехи: печели в една община, след което и няколко места в парламента.
През 2015 година Ли Куан Ю почина. Страната е в траур. Междувременно синът му, който го наследи на премиерския пост, подаде оставка. Времената на семейната династия в Сингапур отминаха.
Но не и времената на успеха, изтъква германската обществена медия. Това се признава дори от американския президент Доналд Тръмп, който наложи на страната мита от само десет процента, което си е истински подарък.
