П одобно на вечната си съперничка Мерилин Монро, Джейн Мансфийлд си отива трагично млада, оставяйки след себе си шлейф от зловещи слухове за обстоятелствата около своята кончина. На 29 юни 1967 г., около 2 часа сутринта, автомобилът, в който пътуват актрисата и три от нейните деца – включително бъдещата звезда Маришка Харгитей – се врязва в задната част на камион на тъмна магистрала в Луизиана.
Ударът е толкова силен, че буквално отнася покрива на колата, убивайки на място тримата възрастни на предната седалка. По чудо децата, спящи отзад, оцеляват. Шокиращият инцидент бързо се превръща в хранителна среда за градски легенди, свързани с обезглавяване и окултни проклятия, които витаят в публичното пространство и до днес. Истината за смъртта на Джейн Мансфийлд обаче е по-ужасяваща и по-тъжна от всичко, което клюките биха могли да сътворят.
- Коя всъщност беше Джейн Мансфийлд?
През 50-те години на миналия век Джейн Мансфийлд изгрява на холивудския небосклон като дръзка, почти карикатурна алтернатива на Мерилин Монро. Родена като Вера Джейн Палмър на 19 април 1933 г., тя пристига в Меката на киното едва 21-годишна, вече в ролята на съпруга и майка. Мансфийлд участва във филми като „Too Hot to Handle“ (1960) и „The Girl Can't Help It“ (1956), но става истински известна най-вече с публичния си образ. Тя умело подчертава извивките си и се налага като „по-палавата“ версия на Монро.
Холивудският репортер Лорънс Дж. Куирк споделя, че веднъж попитал Мерилин какво мисли за своята имитаторка.
„Всичко, което тя прави, е да ме копира“, оплакала се Монро. „Но нейните имитации са обида както за нея, така и за самата мен.“
Мерилин добавя: „Знам, че би трябвало да е ласкателно да те имитират, но тя го прави толкова грубо и вулгарно, че ми се иска да имах законови средства да я съдя.“
Джейн Мансфийлд обаче не се притеснява от съперничеството. Напротив, тя активно провокира слухове дори за връзка с Джон Ф. Кенеди, само за да подразни конкурентката си. След като успява да привлече вниманието на президента, Мансфийлд се изсмива: „Обзалагам се, че Мерилин е бясна!“
През 1958 г. актрисата се омъжва за втория си съпруг – Мики Харгитей, актьор и културист. Двойката има три деца, сред които и Маришка Харгитей, и участва заедно в няколко филмови продукции.
Животът на Мансфийлд е белязан от три брака, три развода и общо пет деца. Бурните ѝ афери са постоянно в заглавията на вестниците. Тя никога не се срамува от статута си на секссимвол, позира за Playboy и заявява: „Мисля, че сексът е здравословен, а около него има твърде много вина и лицемерие.“
Тя постоянно прекрачва граници, които другите звезди по онова време не смеят да доближат – показва гърдите си пред фотографи на улицата и става първата американска актриса от голямото кино, която се появява напълно гола на екрана във филма „Promises! Promises!“ (1963).
Джейн обожава кича. Тя живее в прочутото си розово имение в Холивуд, наречено „Розовият дворец“, където дори басейнът е с форма на сърце. Но когато през 1962 г. новината за внезапната смърт на Мерилин Монро достига до нея, обикновено дръзката актриса изрича пророческите думи: „Може би аз ще бъда следващата.“
- Фаталната катастрофа през юни 1967 г.
Само пет години по-късно предсказанието ѝ се сбъдва. В ранните часове на 29 юни 1967 г. Мансфийлд напуска Билокси, Мисисипи, и се отправя към Ню Орлиънс. Актрисата току-що е приключила участие в нощен клуб и бърза за телевизионна изява на следващия ден.
В колата, Buick Electra модел 1966 г., тя седи на предната седалка между шофьора Роналд Б. Харисън и приятеля си Самюъл С. Броуди. Трите ѝ деца спят отзад. Малко след 2:00 часа сутринта автомобилът се врязва в задната част на камион с ремарке. Харисън вероятно не е видял тежкотоварната машина навреме заради гъстата мъгла от инсектициди, разпръсквани в района срещу комари.
- Смъртта на Джейн Мансфийлд: Митове и реалност
При сблъсъка предната част на Бюика се плъзга под ремаркето, което отрязва целия покрив на колата. Пристигналите на място полицаи откриват трите деца живи на задната седалка. Всички възрастни отпред, както и кучето на Мансфийлд, са загинали на място.
Ужасяващата гледка моментално ражда слуха, че Джейн Мансфийлд е била обезглавена. Снимките от местопроизшествието, публикувани по-късно, подклаждат тези теории. На тях се вижда руса коса, изхвърлена далеч от колата, което създава илюзията за откъсната глава. В действителност това е била перуката на актрисата.
Полицейският доклад описва травмите като смразяващи, но уточнява: „Горната част на главата на жената е била отрязана“. Смъртният акт потвърждава „смачкан череп и частично отделяне на черепната кост“ – нараняване, което наподобява по-скоро скалпиране, отколкото пълно обезглавяване. Въпреки това легендата за отрязаната глава се превръща в част от попкултурата и дори е спомената във филма „Crash“ от 1996 г.
Следват и още по-мрачни теории. Тъй като по това време Мансфийлд е близка с основателя на Църквата на Сатаната Антон ЛаВей, плъзват слухове, че катастрофата е резултат от проклятие, което ЛаВей е хвърлил върху спътника ѝ Броуди. Тези спекулации, макар и неоснователни, продължават да живеят, подхранвани от документалния филм „Mansfield 66/67“.
- Наследството през очите на Маришка Харгитей
Маришка Харгитей, която днес целият свят познава като Оливия Бенсън от „Закон и ред: Специален отбор“, оцелява в онази нощ заедно с братята си Золтан и Миклош-младши. Макар да е била твърде малка, за да помни детайли, тя носи физическия белег от катастрофата на главата си и до днес.
„Начинът, по който се справих със загубата, беше като се изправих директно срещу нея. Единственият изход е да преминеш през болката“, споделя по-късно тя пред списание People.
Харгитей пази спомена за майка си далеч от публичния ѝ образ. „Майка ми беше невероятен, бляскав секссимвол, но хората не знаеха, че е свирила на цигулка, имала е коефициент на интелигентност 160, обичала е децата и кучетата си. Тя просто беше изпреварила времето си.“
- Промяната в закона: „Баровете на Мансфийлд“
Парадоксално, но смъртта на Джейн Мансфийлд спасява хиляди животи след нея. Инцидентът разкрива сериозен пропуск в безопасността на камионите. Федералното правителство на САЩ се намесва и Националната администрация за безопасност на движението нарежда промяна в дизайна на всички полуремаркета.
Въведено е изискване за поставяне на стоманена защитна греда в задната част, която да пречи на леките автомобили да влизат под камиона при сблъсък. Тези съоръжения са известни и до днес като „барове на Мансфийлд“ (Mansfield bars) – вечно напомняне за трагедията на една жена, чийто край промени правилата по пътищата завинаги.
