47

О т миналата седмицата подкрепената от Кремъл военна кампания на сирийските правителствени сили в Северозападна Сирия забуксува сериозно. От края на април Башар Асад обяви мащабна наземна офанзива, докато военновъздушните сили извършиха сериозни удари по бунтовническите позиции в провинциите Идлиб и Хама. Два месеца на бомбардировки причиниха смъртта на над 600 души и разрушиха голяма част от медицинската инфраструктура в Идлиб, но в същото време правителствените части не успяха да напреднат и да завземат нещо значително.

През изминалия уикенд правозащитни групи и международни организации, в това число ООН, отново предупредиха за ситуацията в Северозападна Сирия. Повод за изявлението беше последната серия от руски и сирийски правителствени въздушни удари, които причиниха смъртта на 22 души. ООН и Сирийската мрежа за човешки права публикуваха изявления, от които става ясно, че силите на Асад обстрелват нарочно болници, клиники и друга цивилна и хуманитарна инфраструктура, за да принудят бунтовниците да се изтеглят. Тази тактика беше прилагана от силите на Асад през последните четири години и благодарение на нея, правителството върна под свой контрол големи части от Сирия. Според правозащитните организации Асад подготвя подобен сценарий и в Идлиб, макар че засега няма същият успех като в други райони на страната.

„Идлиб е на прага на хуманитарен кошмар, невиждан досега в този век“, предупреди ООН в края на юни, използвайки хаштага #СветътГледа (#TheWorldIsWatching) като част от онлайн кампания за привличане на вниманието към ситуацията в Северозападна Сирия.

И макар вероятно светът да наблюдава ставащото, то действията за превенция на предстоящата хуманитарна катастрофа, са малко. Дългият дипломатически процес, иницииран от ООН в Женева и подкрепен от САЩ, все още не намира политическо решение на войната в Сирия, въпреки многобройните срещи между политици и военни командири. Алтернативните преговори, водени от Русия, Турция и Иран ще бъдат подновени в началото на август, но също по-скоро подчертават геополитическата сложност на конфликта, която затруднява перспективите за мир в Сирия, отколкото да се намери реално решение. През последните месеци Турция, Русия и Иран охладняха и е все по-видима пропастта между трите държави, които иначе по дипломатически форуми демонстрират взаимно разбиране. Отвъд дипломацията, Техеран, Анкара и Москва имат различни геополитически интереси в Сирия.

Турция подкрепя редица бунтовнически фракции, които Русия вижда като опасност за управлението на Башар Асад. Двете държави опитаха няколко пъти да договорят спиране на огъня – последно преди месец. Всички тези опити претърпяха провал, включително сделката за установяване на буферна зона около провинция Идлиб. Тази зона беше напълно нарушена през април, когато започна офанзивата на силите на Асад.

Нито Турция, нито Русия търсят пълна ескалация, нито пък искат да нарушат статуквото, но сраженията засилват противоречията.

От друга страна, Анкара и Москва се сближават по друга линия, а именно НАТО. Двете страни може да имат различно виждане за бъдещето на Сирия и управлението на Башар Асад, но миналата седмица Турция получи първата част от оборудването, свързано със системите С-400. Въпреки притесненията на съюзниците в НАТО, турската администрация изглежда е решила окончателно да вкара в употреба руските системи, които Анкара оправдава като „отбранителни“ и поради тази причина НАТО не трябвало да се притеснява. Символиката обаче е ясна: Анкара има дълбок разрив със САЩ по отношение на американската подкрепа за кюрдските милиции в Сирия и С-400 са доказателство, че Русия смята да се възползва от противоречията.

В момента сред дипломатическите кръгове има спекулации, че турската армия подготвя офанзива в Североизточна Сирия, която е под контрола на кюрдите и Сирийските демократични сили. Подобен сценарий вероятно ще срещне подкрепа от Русия, тъй като една атака от Турция би сближила позициите на сирийските кюрди с режима в Дамаск, докато в същото време се ударят американските интереси. За Анкара евентуална офанзива би била рискована: не само в смисъла на потенциални жертви и загуба на военна техника, но и утежняване на отношенията със САЩ и създаване на недоволство сред турската общественост. 

В момента най-важните въпроси изглежда са колко дълго Русия ще бъде търпелива със ситуацията в Идлиб, колко далеч Турция ще стигне спрямо интересите на САЩ в Сирия и каква е политиката на Вашингтон в района. Засега нито една страна не е готова на пълен конфликт, но ситуацията отива именно в тази посока.

Последният въпрос препраща към събитията, свързани с Иран. Администрацията на Тръмп счита присъствието на про-ирански сили в Сирия за потенциална опасност. Изтеглянето на тези милиции е смятано за едно от задължителните условия за преговори с Техеран. Анализаторите обаче са песимисти и смятат, че подобно искане от страна на САЩ е нереалистично за момента.

Иран не участва в подкрепа на силите на Асад в Сирия и това не можеше да остане незабелязано. Техеран очевидно има други планове за своето присъствие в страната, които не включват изпращане на про-ирански милиции в битка, от която иранците нямат никаква реална полза. Това обаче изостри ситуацията с Русия, която трябваше да поеме по-голяма роля във военната кампания, включително с изпращане на руски войници на фронтовите линии. Отсъствието на Иран показа слабостта на сирийските правителствени сили, които са зависими от про-иранските милиции дори само заради факта, че Асад не може да си позволи големи загуби заради липсата на нови попълнения в армията. През последните седмици Русия показа, че не може да търпи още дълго ситуацията в Идлиб и няколко сирийски командири бяха заменени заради провалите им на фронта.

Правителството на Асад и Русия се държат така сякаш стабилността в Сирия е вече постигната и няма война. Правителството дори призовава бежанците да се завърнат от съседните Йордания, Ливан и Турция (над 5 милиона души). Но в същото време, хуманитарни организации предупреждават, че завръщането е рисковано заради многобройните арести, извършвани от службите за сигурност. В този ред на мисли, завърналите се бежанци са много малко, макар руските медии да твърдят обратното.

Продължаващата война в Сирия нагнетява като цяло Близкия изток. Ситуацията с бежанците – изтласкана от първите страници последно време – напомня все повече за себе си, след като в Турция и Ливан се засили натискът върху сирийци да се върнат в страната си. Военните действия обаче правят това невъзможно, както и кампанията на Асад с арести и разселване. В същото време, геополитическите интереси и липсата на ясна политика от страна на основните играчи, в това число ЕС и САЩ, допълнително утежнява положението. Продажбата на С-400 на Турция може би се смята за добра сделка в Москва, но на терен в Сирия двете страни са противници – подобна обстановка може да доведе единствено до още повече цивилни жертви и напрежение.

 

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram

Абонирайте се и прочетете първи "Непубликувано" и обзор на деня за 2 мин. Безплатно е :-)

@