Путин отказа да отговаря на въпроси в пряка линия

Руският президент Владимир Путин, изправен вече от много месеци срещу безпрецедентна протестна вълна, ще наруши десетгодишната традиция и ще се откаже от поредната дискусия в пряк телевизионен ефир със своите сънародници, пише в. "Комерсант".

Тази година наистина няма да има "пряка линия", потвърди пред всекидневника говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Според него държавният глава ще избере

"друг формат", за да коментира своята програма,

посочва изданието, цитирано от АФП. Кремъл може би ще замести телевизионния диалог с голяма пресконференция на президента в края на ноември, предполага "Комерсант".

Предаванията, по време на които държавният глава отговаря на въпроси в пряк ефир, започнаха да се излъчват през 2001 г., през първия президентски мандат на Путин.

Дискусиите, траещи часове наред, се превърнаха в традиция,

спазвана и през периода между 2008 и 2012 г., когато Путин бе премиер, отбелязва АФП.

Агенцията припомня безпрецедентните протести в Русия, започнали миналия декември във връзка с оспорваните избори за Държавна дума, спечелени от партия "Единна Русия" – според опозицията и наблюдателите, чрез многобройни фалшификации. Стотици хиляди излязоха на улиците, за да протестират срещу изборния резултат и последвалото завръщане на Путин в Кремъл през пролетта, когато бяха произведени президентски избори.

През 2008 г. той нямаше право да се кандидатира за трети пореден мандат според конституцията и го направи едва след четиригодишно пребиваване на министър-председателския пост. Като реакция на протестното движение в Русия властта явно е избрала "да затегне гайките" и приема закони, "репресивни" според опозицията в страната, отбелязва АФП.

Коментарът на агенцията идва в момент, когато горната камара на руския парламент - Съветът на федерацията, одобри

закон, разширяващ дефиницията за държавна измяна.

Правозащитници, цитирани от Интерфакс, съзират тук нова атака срещу опозицията в Русия.

Миналата седмица законът бе приет окончателно от долната камара - Държавната дума, и за да влезе в сила, трябва да бъде подписан от президента Владимир Путин.

Според текста държавна измяна не е само предаването на секретни данни на чуждестранни правителства, но и предоставянето на финансова или консултантска помощ на чужди държави или международни организации, ако дейността им е "насочена срещу сигурността на Русия".

Досегашното законодателство в тази сфера не споменава международни организации и засяга само дейности, които вредят на "външната сигурност", отбелязва АФП.

Новият закон дефинира и

ново престъпление - научаване на държавни тайни с противозаконни средства,

което се наказва с четири години затвор.

Правозащитници и адвокати се опасяват, че хора, споделящи информация с международни неправителствени организации като "Амнести интернешънъл" (Amnesty.org), или дори подали искове в Европейския съд по човешките права, ще може да бъдат съдени за държавна измяна.

Върховният представител на Европейския съюз за външната политика и сигурността Катрин Аштън заяви в четвъртък, че е "разтревожена" от приетия текст, който според нея би могло да се използва за "сплашване".

Наскоро в Русия бе приет също закон, определящ като "чуждестранни агенти" организации, финансирани от чужбина; с друг бяха включени в "черен списък" някои сайтове от интернет.