В продължение на десетилетия Европейският съюз се ръководеше от негласно споразумение: Германия отговаря за финансите, а Франция за отбраната. Днес тази договореност се разпада.
Докато Берлин се стреми да се превърне във водеща военна сила на Европа, политическият баланс на континента се измества. Във Франция расте тревогата как да се запази влияние, а в Полша нараства усещането, че германското превъоръжаване може да бъде и шанс за сътрудничество срещу Русия, колкото и да събужда исторически страхове.
"Където и да отида по света, от Балтика до Азия, хората очакват Германия да поеме повече отговорност", казва Кристоф Шмид, депутат от Германската социалдемократическа партия и член на парламентарната комисия по отбрана. "Очаква се Германия най-сетне да съчетае икономическата си тежест с военна сила."
Армията, която Берлин изгражда, е далеч от някогашния разпаднал се Бундесвер с остаряло оборудване и нисък морал. А военната мощ неизбежно носи и политическо влияние - Европа ще трябва да се адаптира към Германия като доминиращ фактор.
До 2029 г. страната планира да харчи по 153 милиарда евро годишно за отбрана, което е около 3,5% от БВП, най-амбициозното ѝ военно разширение след обединението. За сравнение, Франция предвижда да достигне около 80 милиарда евро до 2030 г.
Полша ще похарчи 186 милиарда злоти (44 милиарда евро) само тази година - 4,7% от БВП, най-високият дял в НАТО, и се стреми да има една от най-големите и най-добре оборудвани армии в Европа.
Фискалната картина също се променя. Докато Париж се бори с дълг над 110% от БВП и дефицит над 5%, Берлин разполага със заемна мощ, която съседите му могат само да завиждат. Полша също се опитва да овладее публичните разходи, утежнени от скока на военния бюджет.
"Това е тектонична промяна", казва служител на ЕС. Друг дипломат е по-директен: "Това е най-значимото нещо, което се случва в момента на равнище ЕС."
- Германия разчита на себе си
Берлин продължава да защитава националния си контрол върху отбраната и не желае Европейската комисия да има по-голяма роля при военните поръчки. Нов закон за обществените поръчки ще позволи системното използване на член 346 от Договора за ЕС, който позволява на държавите да заобикалят правилата за конкуренция, за да предпочитат местни производители.
Вътрешни документи, видени от Politico, показват, че до края на 2026 г. германското правителство планира да прокара през Бундестага договори за отбрана на стойност 83 милиарда евро. Това е безпрецедентна вълна, която обхваща всичко от танкове и фрегати до дронове, сателити и радари.
Това е само началото на дългосрочен план на стойност 377 милиарда евро, включващ над 320 нови програми за въоръжаване. По-малко от 10% от поръчките ще отидат към американски доставчици, което е рязък завой след години, в които Германия беше сред основните клиенти на САЩ. Почти всички останали средства ще останат в Европа, главно в германската отбранителна индустрия.
Така Германия се превръща не само в икономически, но и във военнопромишлен двигател на ЕС, докато Франция и южните държави остават финансово ограничени.
- Париж реагира с тревога
Във Франция германското превъоръжаване се възприема с тревога и недоверие. "Във Франция отбраната е в сърцевината на системата" казва служител на ЕС. "Разликата е, че във френската администрация почти всеки служител в крайна сметка е и военен човек."
Въпреки усилията на президента Еманюел Макрон за сближаване, подозрението към Берлин остава дълбоко. "Ще бъде трудно да се работи с тях, защото ще станат изключително доминиращи", коментира френски представител.
Допълнително напрежение предизвиква проектът за следващо поколение боен самолет FCAS, символ на френско-германското сътрудничество, който буксува заради спорове кой ще получи по-голям дял от работата. В Берлин вече обсъждат варианти за сътрудничество със Швеция или Обединеното кралство, което тревожи Париж.
"За Франция FCAS не е просто оръжеен проект, а въпрос на стратегическа идентичност", казва Ерик Трапие, изпълнителен директор на Dassault Aviation. "Ако Германия изключи Франция - не ви ли тревожи това?"
- Варшава гледа прагматично
В Полша обаче германското превъоръжаване се приема с умерен оптимизъм. "Не можем да настояваме всички съюзници да харчат повече за отбрана, но да казваме: "Само не Германия", коментира бившият посланик Марек Магеровски.
Заместник-министърът на отбраната Павел Залевски признава, че историята тежи, но подчертава: "Всички европейски държави се въоръжават. Увеличаването на германската мощ е естествен отговор, особено когато САЩ намаляват присъствието си в Европа."
Въпреки това споменът за миналото и за руската политика на бившия канцлер Ангела Меркел продължава да поражда недоверие. "Ние не забравяме нищо", казва Залевски.
Опасения буди и възходът на крайнодясната Алтернатива за Германия (AfD), втора политическа сила в страната. "Ако партията, която е про-Путин и говори за преразглеждане на границите, влезе във властта - това е тревожно", казва полски служител.
- Европа се пренарежда
Германското превъоръжаване, френската предпазливост и полската прагматичност очертават нова реалност: центърът на тежестта в Европа се измества на изток. Икономическият двигател на континента се превръща и във военнопромишлен, докато Франция се уповава на ядрената си сила, а Полша укрепва като основен фактор на източния фланг на НАТО.
В Брюксел въпросът е дали ЕС ще успее да канализира тази енергия в общи отбранителни структури, или ще задълбочи фрагментацията.
"Това е промяна, която може да плаши", признава европейски дипломат. "Но Германия е част от ЕС и НАТО - и това засега е най-добрата гаранция."
