Руският журналист Александър Подрабинек, кореспондент в Москва на руската служба на Радио Франс Ентернасионал, се укрива, след като получил заплахи заради силно критична публикация за Съветския съюз, съобщи Франс прес.
Той се страхува за семейството си и иска да го защити, заявила за агенцията Олга Пашкова, директор на информацонно-аналитичния сайт EJ.ru, който публикува статията на 21 септември.
По думите й обаче журналистът не е напуснал Русия.
Съпругата му Алла Подрабинек заяви за радио "Ехото на Москва", че мъжът й вече не стои в жилището им, но също подчерта, че семейството не възнамерява да заминава за чужбина.
Журналистът успя да предизвика гнева на близки до властта младежки движения, като
порица решението на кметството на Москва да преименува ресторант, наречен "Антисъветски",
след оплакване на ветерани от Втората световна война.
Шокирани сте от името "антисъветски", защото несъмнено сте били надзиратели в лагерите и затворите, палачи в екзекуционния взвод, писа той в статията си.
Подрабинек получил заплашителни телефонни обаждания, след като телефонът и адресът му били публикувани от сайтове, свързани с прокремълски младежки движения, уточни Пашкова.
Неидентифицирани лица го заплашвали и в дома му.
Пашкова, която също получила заплахи, заяви, че не изпитва "никакво съжаление" след публикацията и не се страхува от съдебната жалба, която младежкото движение "Нашите" обяви, че иска да подаде.
Освен за РФИ 56-годишният Подрабинек, който е бил затворник в Гулаг заради тайното публикуване на критични статии срещу съветския строй, пише и за опозиционния вестник "Новая газета" и има собствен сайт Prima-news.
Френското радио заяви днес, че журналистът не отговаря на телефонните обаждания и имейлите.
"Репортери без граници" призоваха да бъде прекратена кампанията срещу журналиста, а "Нашите" заявиха, че не са го заплашвали, а са призовали за "постоянна демонстрация" пред дома му от сряда и приканиха медиите да се присъединят към протеста.
Говорител на движението отбеляза, че
искат от Подрабинек да се отрече от оскърбителния текст и да се извини публично
"Достоверни източници ме информираха, че на много високо ниво е било взето решение да бъда ликвидиран на всяка цена. Не зная кой ще е изпълнител на решението", написа Подрабинек в сайта си.
Атаката на "Нашите" срещу мен и близките ми е само пропаганден трик, имитация на народния гняв, посочва още журналистът.
Проблемите пред свободата на журналистиката в Русия са изтъквани постоянно от международни неправителствени организации. Насилието и физическия тормоз спрямо представителите на печата не са рядкост.
Сред последните знакови случаи беше този на Михаил Войтенко, който в своя морски бюлетин "Совфрахт" пръв информира за изчезването на кораба "Арктик сий".
Освен че доста набързо подаде оставка, той се видя принуден и да избяга в чужбина.
Преди няколко месеца Елена Маглеванная поиска политическо убежище във Финландия.
28-годиншната журналистка, работила за вестника "Свободно слово", написала критична статия за мъченията в затвора, на които бил подложен чеченец.
След това руското правосъдие осъди за дезинформация и я задължи да плати глоба от 200 хил. рубли (4650 евро) и да напише опровержение на статията си.
Виден лекар от Волгоград, където излизал "Свободно слово", пък я предупредил, че ако продължи да пише, ще бъде затворена в психиатрична клиника
Миналата година в. "Московский кореспондент" бе скоростно закрит.
Причината - тиражирания от изданието слух, че Владимир Путин - по това време президент на Руската федерация, има любовна връзка с два пъти по-младата от него олимпийска шампионка по художествена гимнастика Алина Кабаева, за която дори смятал да се ожени.
Закриването бе аргументирано с доводи, свързани с финансовото състояние на изданието. Преди то да стане факт обаче главният редактор Григорий Нехорошьов бе принуден да подаде оставка.
Дни по-късно държавната Дума все пак гласува с 399 срещу един гласа да позволи на властите да забраняват отделни издания, уличени в клевета.
Най-сериозният случай, свързан с насилието срещу журналисти в Русия, остава убийството на Анна Политковска, което разтърси Москва преди три години в Москва.
Политковска, наричана "гласът на жертвите", бе известна в цял свят главно със своите остри публикации за войната в Чечения и Северен Кавказ, както и с критиките си към политиката на Владимир Путин.
