К огато политиката срещне попфолка – резултатът може да бъде не просто ексцентричен, а направо исторически. От манеле химни в Румъния до чалга кампании в България и техно-пропаганда в Перу и Русия – музиката често се превръща в неочаквано оръжие в предизборната борба. Във времена на нестабилност и обществено напрежение песните понякога казват повече от дебатите. В последните години политическият попфолк не просто отразява реалността, а я оформя. Какво кара певци да се превръщат в агитатори, а изборите – в музикални клипове? Разказваме ви за най-куриозните и знакови моменти, в които ритъмът задава политическия тон.
- Румъния 2024 и 2025
Между 2024 г. и 2025 г. в Румъния има сериозни политически трусове след като крайнодесният кандидат Калин Джорджеску неочаквано печели първия тур на президентските изборите през 2024 г. По-късно държавата обвинява Русия в намеса на изборите и Конституционния съд на Румъния взема противоречивото решение да отмени изборите. А за повторните избори през 2025 г. се провежда ожесточена кампания между Джордже Симион и Никушор Дан.
Именно заради тези политически трусове, медейте пускат манеле хитове (румънският вариант на чалга). Мнозина изпълнители създават песни за да подкрепят кандидатите на изборите. Една от тях е „George Simion UN PRESEDINTE MODEL”, „Джордже Симион образцов президент” на Цанка Урагану, за отменените избори през 2024 г. В песента изпълнителят описва Симион като „един на милион”, „безспорен лидер”, „ше води Румъния до върха” и, че ще гласува за него. Във видеото певецът танцува пред логото на партията на Симион „АУР” докато се пуска монтаж на снимки на кандидата.
А на изборите през 2025 г. друг манеле изпълнител, Дани Мокану пуска песента „Pro Europa”, „Про Европа” в подкрепа на Никушор Дан, публикувана два дни преди втория тур на изборите. Той пее за Дан, че е „велик математик”, „надминал е всички”, „Той прочиства страната от крадци и остават само патриоти”, и че „Това е глас за Европа”. А във видеото певецът седи на стол и зад него се редуват знамената на Европейския съюз и Румъния.
И двамата изпълнители твърдят, че кандидатите не са им платили да направят песните, а са действали по свое собствено желание, но мнозина румънци се съмняват дали това е истината. В крайна сметка изглежда че песента на Дани Мокану е била по-голям хит, тъй като Никушор Дан печели изборите.
- Луна президент 2016 г.
През 2016 г. фолк певицата Луна Йорданова пуска песента „Луна президент”. Припева на песента включва „За Луна ще гласувам да стане Президент и с нея ще царувам. Луна Президент!”. А в анимационното видео героят на Луна Йорданова арестува няколко български политици, реже конците които контролират българската политика, уволнява тогавашния държавен глава Росен Плевнелиев и раздава на народа парите в БНБ.
В международен план се среща с руския президент Владимир Путин и строи газова тръба от Москва до София. След това се среща с американския ѝ колега Барак Обама, който подарява на България Статуята на свободата, а в замяна Обама получава статуя на Луна. И в края на видеото всички играят на хоро пред храм паметник Александър Невски.
Луна Йорданова не се кандидатира на президентските избори през 2016 г. (направи го през 2021 г.) и мнозина коментатори не приемат на сериозно видеото. Но Луна продължава да ползва прякора „Луна Президент”, както се вижда в песента ѝ „Всички на крака”, в която пее за себе си „Готина и дива, умна и красива, всички я обичаме, Президент наричаме”.
През октомври 2021 г. Луна официално се регистрира за президентските и песента ѝ от 2016 г. става ключова част от кампанията ѝ. Луна Йорданова получава още внимание когато бива изгонена на два пъти от телевизионно студио, когато отказва да отговори на въпросите и започва да говори по свои собствени предварително подготвени теми. Въпреки че мнозина не приемат сериозно тези изява, други са очаровани от острите ѝ критики спрямо статуквото. На изборите Луна печели 0.81% от гласа, повече от добре познати български политици като Волен Сидеров и Валери Симеонов.
- El Ritmo del Chino 2000
„El Ritmo del Chino”, на български „Ритъмът на китаеца” е перуанска песен създадена за предизборната кампания на Алберто Фухимори през 2000 г. Алберто е президентът на Перу от 1990 г. и през 2000 г., взима противоречивото решение да се кандидатира за трети мандат, въпреки конституционната забрана. Според него първият му мандат не важи, поради факта, че е бил по време на старата конституция на Перу.
Въпреки популярността му, голяма част от перуанците не одобряват решението му и той установява, че победата през 2000 г. не му е „в кърпа вързана”. Въпреки че Алберто Фухимори е от японски а не от китайски произход, повечето перуанци не правят разлика и го наричат „El Chino”, „китаецът”. Тогава през 2000 г. е пусната песента „El Ritmo del Chino”, „Ритъмът на китаеца” в жанра Текнокумбия, смесица между електронни звуци и латински ритми.
Текстът на песента включва, „Това е танцът, това е ритъмът, който всеки обича, ритъмът на Китаеца” и припева, се повтаря многократно „Китаецът!”. Фухимори печели изборите, но не без драми, а няколко месеца по-късно е принуден да напусне страната след множествено скандали. Въпреки противоречивата репутация на Фухимори песента променя перуанската политика завинаги.
Това е първия път, в който песен се използва за предизборна кампания и днес в Перу на всеки избори, кандидатите използват своя специфична песен. Песента продължава да бъде популярна и днес, дори и сред критиците на Фухимори. Дъщеря му Кейко Фухимори и партията ѝ използват песента в кампаниите им и до днес, а на погребението на Алберто Фухимори през септември миналата година е пусната траурна версия на песента.
- Такого, как Путин! 2002
„Такого, как Путин”, „Някой като като Путин” е руска европоп песен от 2002 г. По това време Путин е бил много популярен сред руснаците, тъй като те го считат за спасител, който е много по-добър от Борис Елцин. И много рускини го считат за идеалния мъж. Тогава продуцентите решават да създадат саркастична песен, в която жена живее в нефункционална връзка, с гадже алкохолик ,и мечтае да има мъж като Путин. В песента певиците пеят как искат мъж като Путин, който е „пълен със сила”, „не пие”, „не я обижда”, и „не бяга”.
Във видеото певиците танцуват зад руското знаме, докато актьор приличащ на Путин гледа в телевизора си с интерес, докато се появява колаж от видеа с руския държавен глава. Така продуцентите съдват съвременна пародия на пропагандните песни от Съветския съюз. След като песента излиза, тя става номер едно в цяла Русия. На руският президент песента му допада и на пресконференция заявява, че иска да се срещне с певиците.
Въпреки че песента е била създадена да бъде саркастична, Владимир Путин употребява песента като свой собствен химн. Именно тази песен се пуска на официални събития на партията на Путин и по време на изборите през 2004 г., може би последните що годе демократични избори в страната. Мнозина обвиняват създателите на песента, че са утвърдил култа към личността на Владимир Путин и са подпомогнали завръщането на Русия към авторитаризъм. Днес песента е вече на 23 години и е загубила популярността си, с развитието на нови музикални жанри, но остава в сърцата на мнозина руснаци.
Автор: Йоан Александър Странджалиев
