Н а заден план зад геополитическото напрежение се разгаря съревнование, което излиза на преден план с бързия напредък на Китай в космическите технологии и засилената реторика от страна на Съединените щати относно контрола върху космоса, пише CNN.
През последните години Китай изстреля модерната си орбитална лаборатория „Тиангун“ и проведе първата по рода си мисия за събиране на проби от почвата от обратната страна на Луната. Намерението на Пекин да изгради постоянно селище на лунната повърхност до 2040 г. предизвика реакция сред американските законодатели, които обявиха началото на нова космическа надпревара, докато НАСА обещава да създаде собствен американски пост.
Ключовата точка на съперничеството е южният полюс на Луната. Регионът е от решаващо значение, тъй като учените предполагат наличието на воден лед. Този ресурс може да бъде преработен в ракетно гориво, кислород за дишане или питейна вода, което го прави от съществено значение за поддържането на дългосрочно човешко присъствие и бъдещи мисии до Марс.
Двете държави планират изпращането на роботизирани мисии за изследване на Южния полюс, които да подготвят почвата за човешки експедиции. САЩ разчитат на частния сектор за разработването на нискобюджетни спускаеми апарати, като спускаемият апарат „Грифин“, разработен от базираната в Питсбърг компания Astrobotic Technology, цели кацане на лунната повърхност. От своя страна Китай организира мисията „Chang'e-7“, включваща четири различни превозни средства, работещи съвместно за събиране на данни и пряк анализ на водния лед.
Според експерти изграждането на извънземни селища надхвърля рамките на научната експедиция и поставя въпроса за управлението на подобни колонии, правилата за ползване на ресурси и прилагането на демократичните принципи извън Земята.
Китайската лунна програма се ползва с пряка подкрепа от държавното ръководство. Китайският лидер Си Дзинпин определя превръщането на страната в космическа сила като част от визията за глобално подмладяване на нацията. Страната си поставя за цел да изпрати свои граждани на Луната до 2030 г.
„Горивото на Космоса“: Защо САЩ и Китай влизат в открита битка за Южния полюс на Луната?
Липсата на прозрачност по отношение на финансирането на китайската космическа програма поражда безпокойство у американските представители. НАСА предлага график за кацане на астронавти на Луната, но той е обект на промени поради инженерни и технически предизвикателства. Китай прилага централизиран подход с използването на две ракети за изпращане на астронавти и лунен модул, без необходимост от презареждане с гориво в космоса, което според анализатори рационализира процеса.
В дългосрочен план въпросът за изграждането на постоянна Международна лунна изследователска станция (ILRS) остава централен за Китай, като се обмисля използването на ядрен реактор за нейното захранване в сътрудничество с Русия. В същото време САЩ регламентират своите намерения чрез „Споразуменията Артемида“, подкрепени от редица държави, но неприети от Китай и неговите партньори.
Договорът за космическото пространство от 1967 г. забранява националното присвояване на небесни тела, но оставя въпроси относно добива на ресурси и определянето на зони за безопасност. Въпреки че строгите ограничения и законите за контрол на износа възпрепятстват сътрудничеството между САЩ и Китай, експертите посочват, че в бъдеще координирането на действията в космоса може да се окаже необходимо за гарантиране на сигурността.
